Революция в дълголетието: Човешкият живот до 150 години е напълно възможен

В интервю за списание TIME генетикът Стив Хорват, който разработи метод за измерване на биологичната възраст с помощта на епигенетичен часовник, заяви, че увеличаването на продължителността на човешкия живот до 150 години „определено ще се случи, в това няма съмнение“. В същото време той отхвърля възможността за доживяване до 1000 години, като я нарича „абсолютна научна фантастика“.

Хорват е посветил десетилетия на създаването на инструменти за оценка на биологичното стареене въз основа на метилирането на ДНК – химически модификации, които се променят предсказуемо с възрастта. Метилирането „включва“ или „изключва“ определени гени, без да променя самата ДНК последователност, което позволява на клетките с една и съща ДНК да функционират по различен начин. Тези техники дадоха на учените възможност да определят количествено процеса на стареене и се превърнаха в крайъгълен камък в изследванията на дълголетието.

Пътят на Хорват започва още като тийнейджър. В Германия той и неговият брат близнак Маркус подписват „договора на Гилгамеш“, като обещават да посветят живота си на намирането на начини за удължаване на човешкото дълголетие. Тази детска мечта се превръща в основа на научната му кариера.

След като приема работа в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Хорват първо се опитва да създаде часовник, базиран на генната експресия, но това се оказва неуспешно. След това преминава към данните за метилиране на ДНК, което му позволява . След това Хорват започва да разработва нови версии на часовника въз основа на анализи на кръв, кожа и различни органи.

По-късно се появяват „многовидовият“ часовник, който измерва възрастта на много видове бозайници, и GrimAge, който Хорват описва като „най-точния в света индикатор за риска от смъртност“, прогнозиращ вероятността човек да умре през следващата година. Днес той ръководи изследванията в Altos Labs, където учените търсят методи за подмладяване, които могат да обърнат свързаните с възрастта промени, да възстановят функциите на клетките и да предотвратят заболявания и увреждания.

Хорват отбелязва, че епигенетичните часовници вече са показали впечатляващи резултати в изследователските лаборатории, но използването им за широката общественост изисква предпазливост. Различните часовници измерват различни аспекти на биологията. Някои от тях, като GrimAge, оценяват риска от смъртност, докато други оценяват стареенето на отделните тъкани. Това означава, че човек може да получи едно или друго „възрастово показание“ в зависимост от метода. За учените тези разлики са полезни, тъй като отразяват различни биологични процеси, но могат да бъдат объркващи за обикновените потребители.

Хорват остава оптимист за бъдещето. Ученият прогнозира, че още през следващите 100 години на биомедицински иновации човечеството ще може да увеличи продължителността на живота в добро здраве и да се доближи до 150-годишна възраст.