fbpx
0.8 C
София

SPHINX: Една от най-интересните компютърни разработки на СССР

Най-четени

Когато се опитваме да проследим историята на развитието на технологиите в Съветския съюз, това, което първо ни идва на ум, е Спутник, космическият кораб „Союз“ и самолети като Туполев 144 или огромните атомни подводници. Това, което обаче със сигурност не ни идва на ум в технологичната история на СССР обаче, са продукти тип потребителска електроника и компютърни системи, което не е изненадващо. Всъщност след интересен и обещаващ старт, даден през 50-те и 60-те години на миналия век, когато под ръководството на пионери като Сергей Лебедев, СССР разработва редица проекти, които са иновативни и конкурентни откъм параметри на технологичните продукти на западните среди, можем да наблюдаваме едни упадък на технологичните разработки и дизайн, родени в СССР и други страни от Варшавския пакт. След увереното начало от средата на века, технологичните изделия на страните от Блока започват да изглеждат като евтини и често нескопосани имитации на най-популярните компютри, радиостанции, телевизори и други продукти от сферата на потребителската електроника, произведени в западния свят, особено в Съединените щати и Германия.

Проектът е представен за първи път на компютърно изложение в Източна Германия

На тази снимка е показано изложение в Берлин от 1987 г., на което можем да видим един от малкото оригинални компютри, които някога са били разработени и произведени в СССР, VEB Robotron PC 1715, който е произведен в Източна Германия.

И все пак, от съветската страна на желязната завеса, по това време е било наистина трудно да бъдат забелязани особено иновативни идеи и проекти, които да са били разработени в Русия, а по различни причини, били те политически, културни и езикови, СССР никога не става сериозен износител на електроника за Европа или която и да било държава извън Блока.

Въпреки това, съществуват някои проекти, които въпреки че никога не са станали истински продукти, по най-различни причини, или просто са се зародили прекалено късно, в началото на 90-те години преди падането на Съветския съюз, те все пак изразяват изобретателност и креативност и определено има на какво да ни научат дори в наши дни.

Един от тези проекти, може би най-визионерският от всички, е наречен Project SPHINX.

Това е разработка за футуристична система, замислена през осемдесетте години от блестящия руски дизайнер и инженер Дмитрий Азрикан в известния проектантски институт VNITE в Санкт Петербург – това е същият съюз, чието име беше съкращение от „Общосъюзнически изследователски институт по техническа естетика“, който затвори врати през 2013 г.

Проектиран през 1986 г., SPHINX, което отново представлява акроним от „Супер функционална интегрирана комуникационна система“ не е бил просто компютър, както може да се види, а сложна система за домашна автоматизация, цифрово забавление, комуникация, работа от разстояние и дори телемедицина. Проектът е поръчан от Държавния съвет за наука и технологии, пряко контролиран от съветското правителство, като голямата идея зад този проект е да бъде разработен един потребителски „революционен компютър“.

Ядрото на системата е представлявало „модулен чипсет“, който се е състоял от процесор, към който могат да бъдат свързани три модула за разширяване на паметта. Такава конфигурация е предназначена с цел да позволи на различни потребители – всеки член на семейството например, да използват различни програми по едно и също време, нещо като многозадачността, която познаваме днес.

Системата е била предназначена и с идеята да замени всички технологични устройства в една къща – компютри, телефони, телевизия, радио, аудио система и т.н. За целта е бил предвиден и голям набор от периферни устройства, които потребителите да могат да закупят и използват.

Системата е била планирана да впечатли тогавашния съветски потребител с голям плосък дисплей и телевизор с два сферични сателитни високоговорителя за домашно забавление или защо не видеоконферентна връзка. Основната „база“ на тази конфигурация e била предвидена да бъде един или повече настолен модул, който да комбинира компютър, видео и мултимедиен плеър, с клавиатура, 19-инчов монитор със съотношение на страните 15:9, два подвижни плоски високоговорителя, безжични слушалки и възможност за телефонен модул. Тази настолна работна станция не е била предвидена да разполага с мишка, като посочващото устройство е било заменено от нещо като D-pad, който е разполагал с четири триъгълни бутона за определяне на посоката на курсора.

Сред предвидените аксесоари, които системата е следвало да включва, са били ръчно дистанционно управление с малък LCD екран, микрофон и високоговорител, които също са имали възможност за трансформиране в Palm компютър. Отделно са били предвидени и няколко футуристични носими устройства, които да бъдат част от еко системата, за които никога не са правени някакви прототипи, като те са включвали смарт часовник, смарт карти и слънчеви очила с разширена реалност.

Устройствата е следвало да комуникират помежду си посредством радиовълни, докато системата е трябвало да се свързва с останалия свят чрез телефонната линия – технологията, използвана за доставка на интернет свързаност в бившите съветски държави до неотдавна.

Прототипът на цялата тази система сега е изложен в Московския музей, като дизайнът се основава на прости геометрични форми – правоъгълници, триъгълници и сфери, а цветовата палитра на устройствата е включвала бяло, жълто, оранжево, синьо и циан – разработена внимателно, за да идентифицира различни функции и модули на системата. Такъв чист, минималистичен вид е бил характерен за разработчиците и дизайнерите от VNITE, които, вдъхновени от аеропространствения дизайн, поставя акцента върху простотата, лекотата и премахването на ненужните елементи.

Планът е бил до 2000-ната година системата да бъде инсталирана в голям брой руски домове. Въпреки това обаче икономическият и политически упадък на Съветския съюз, който кулминира с падането на съюза през 1991 г, води до това изобретателя Дмитрий Азрикан да напусне Русия и да се премести да живее в Канада, като все още е жив. Това обаче слага край на проекта, който остава на етап прототип и днес изглежда като една от многото интересно замислени амбиции и идеи на съветските разработчици, които обаче никога не са могли да стигнат до фаза на реално разработване, тъй като икономическите ресурси, технологичното развитие и нивото на пазарната и производствената култура никога не са дали възможност това да се случи. Така проектът днес изглежда като един мълчалив свидетел на една епоха от противоречия и трусове, но и на големи очаквания и проницателни идеи.

Цялостната концепция зад системата остава ясна – идеята е хората да не се налага да си купуват отделно телевизори, стационарни телефони, компютри, дори повече от един, за да могат отделните членове от семейството да вършат работата си дигитализирано, и телевизори, а да могат да разчитат на една цялостна система, която обединява функциите и работата на всички тези отделни устройства, но в едно. Това е идея, която далеч не е била чак толкова революционна, особено ако погледнем към развитието на технологиите на Запад, но все пак е била доста интересна от пазарно и функционално значение за потребителите. Макар и да звучи прекалено грандоманска и леко пресилена, особено що се отнася до това всички потребители на едно домакинство да използват хардуера на една машина за всякакви дейности и цели, както и амбициите около разпространението и внедряването на системата в съветските домове да не са изглеждали особено реалистични, най-вече поради факта, че плановете са били универсалния компютър да бъде инсталиран в повече домакинства, отколкото екземпляра от него е бил в състояние да произведе СССР, този проект носи известно усещане за носталгия и в същото време за доста практична и потребителски-ориентирана дизайнерска логика.

Можем дори да кажем, че някои от най-популярните технологични еко системи, които използваме и до днес, са базирани на подобна идея, макар и тя далеч да не е концептуализирана в толкова идеална форма – например еко системата на Apple и амбициите за изграждане на цялостна еко система на Google и Microsoft, в това число и устройствата за интелигентен дом, донякъде следват пазарна философия, която има допирни точки с тази, приложена в SPHINX.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини