Springer Nature, най-голямото академично издателство в света, разясни своите политики относно използването на инструменти за писане с изкуствен интелект в научни статии. Тази седмица компанията обяви, че софтуер като ChatGPT не може да бъде посочен като автор в статиите, публикувани в хилядите ѝ списания.
Springer заявява, че няма проблем с това учените да използват ИИ, за да подпомагат писането или генерирането на идеи за изследвания, стига този принос да е надлежно оповестен от авторите.
Чувствахме се длъжни да изясним позицията си: за нашите автори, за нашите редактори и за нас самите. Това ново поколение инструменти, включително ChatGPT, наистина избухна в общността, която с право е развълнувана и си играе с тях, но също така ги използва по начини, които надхвърлят начина, по който те реално могат да бъдат използвани в момента.
Магдалена Скипър, главен редактор на водещото издание на Springer Nature – Nature, пред The Verge.
ChatGPT и предишните големи езикови модели вече са посочени като автори в малък брой публикувани статии, препринти и научни статии.
Характерът и степента на приноса на тези инструменти обаче са различни за всеки отделен случай.
В една статия с мнение, публикувана в списание Oncoscience, ChatGPT се използва, за да аргументира приемането на определено лекарство в контекста на залога на Паскал, като генерираният от ИИ текст е ясно обозначен. Но в статия с предпечатна подготовка, в която се изследва способността на бота да премине изпита за медицинско свидетелство в САЩ (USMLE), единственото признание за приноса на бота е изречение, в което се посочва, че програмата „е допринесла за написването на няколко раздела от този ръкопис“.
Причината, поради която посочихме ChatGPT като автор, беше, че вярваме, че той действително е допринесъл интелектуално за съдържанието на статията, а не само като обект за нейната оценка.
Главният изпълнителен директор на Ansible Health, компанията финансирала проучването, Джак По пред Futurism.
Реакцията в научната общност на документите, в които ChatGPT е посочен като автор, е предимно отрицателна.
Аргументите срещу даването на авторство на изкуствен интелект са, че софтуерът просто не може да изпълни необходимите задължения, както обясняват Skipper и Springer Nature.
Софтуерът не може да носи смислена отговорност за дадена публикация, не може да претендира за права върху интелектуалната собственост за своята работа и не може да кореспондира с други учени и пресата, за да обяснява и отговаря на въпроси, свързани с неговата работа.
По-рано този месец водеща академична конференция по машинно обучение забрани използването на всички инструменти на изкуствения интелект за писане на статии, въпреки че заяви, че авторите могат да използват такъв софтуер за „полиране“ и „редактиране“ на работата си.
Точно къде се поставя границата между писане и редактиране е трудно, но за Springer Nature този случай на използване също е приемлив.
Нашата политика е съвсем ясна по този въпрос: не забраняваме използването им като инструмент при писането на статия. Това, което е от основно значение, е да има яснота. За това как се съставя даден документ и какъв софтуер се използва. Нуждаем се от прозрачност, тъй като това е в основата на начина, по който трябва да се прави и комуникира наука.
Магдалена Скипър
Тя казва, че забраната на инструментите на изкуствения интелект в научната работа би била неефективна.
Мисля, че спокойно можем да кажем, че пълните забрани на каквото и да било не работят. Ние като общност сме длъжни да се съсредоточим върху положителните употреби и потенциала, а след това да регулираме и ограничим потенциалните злоупотреби. Оптимист съм, че можем да го направим.
Магдалена Скипър