Squid Game 3: Капитализмът победи

През 2021 година сериалът „Squid Game“ се превърна в истински глобален културен феномен, а финалът на първия му сезон с отворен край остави зрителите в напрежение. Четири години по-късно третият и последен сезон най-накрая слага точка на тази история – тази точка беше дебела, мрачна и изненадващо горчива, оставяйки след себе си вкус на разочарование, примесен с уважение към безкомпромисния характер на авторите.

Последният сезон на „Игра на калмари“ отново потопи зрителите в бруталния свят на смъртоносното съревнование, където главният герой, победителят от предишните игри, Сон Ги-Хун се завръща, за да предизвика могъщата организация, стояща зад игрите. Докато той се опитва да унищожи системата отвътре, други сюжетни линии разкриват тайните на създателите на игрите и съдбите на онези, които са се опитали да им се противопоставят. Въстанието от финала на втори сезон не завършва, така че шоуто трябваше да продължи.

От техническа гледна точка сериалът все още е на върха на възможностите си: новите игри, като страховити вариации на криеницата и скачането на въже са способни да предизвикат екзистенциален ужас, а режисурата остава остра. Тази лъскава обвивка обаче скрива основния проблем на продължението: душата му е изчезнала.

Ако първият сезон ни накара да почувстваме всеки удар, всяка загуба и всеки морален компромис заедно с героите, то сега наблюдаваме събитията от безопасно разстояние. Емпатията е изчезнала. Гледаме сериала не защото ни е грижа за съдбата на героите, а за да получим отговори, да видим финала и да разберем как ще приключи всичко. Сериалът се е превърнал в интелектуално упражнение, изоставяйки емоционалния компонент.

Много критици и зрители се съгласиха, че голяма част от мрачното, но вълнуващо забавление на първия сезон се е изчерпало. Историите, особено тази на Хуанг Джун-хо (полицаят, който прониква в игрите) понякога са хаотични и претрупани, а развръзките им изглеждат мъчителни и не напълно заслужени. Вторият и третият сезон на „Игра на калмари“ сякаш са изкуствена добавка към самостоятелния оригинал, създадена не от творческа необходимост, а заради търговския натиск.

И така стигаме до финала, който се оказва колкото безкомпромисен, толкова и депресиращ. Всички надежди, че Ги-хун ще успее да унищожи системата или поне да намери личен покой, са разбити от суровата реалност.

Сериалът подчертава една жестока истина: в свят, управляван от пари и власт, системата винаги побеждава. Дори проявите на саможертва се оказват напразни или накърнени от егоистични подбуди.

Продуцентът на „Игра на калмари“ признава, че в първоначалния вариант на сценария Ги-хун е можел да има щастлив край и да се върне при дъщеря си, давайки на зрителите поне лъч надежда. Авторите обаче са избрали пътя на нихилизма, оставяйки ни с усещането за пълна безнадеждност. Това е смело, но и много трудно за приемане решение, тъй като не предлага никакъв катарзис.

Най-голямата ирония е, че епилогът на поредицата не само завършва историята на Ги-хун, но и грубо, почти безсрамно отваря вратата за по-нататъшно разширяване на франчайза. Последните кадри се усещат не като логично заключение, а като трейлър за бъдещ американски спиноф. Това решение може да превърне „Игра на калмари“ в комерсиален продукт, който се интересува повече от това да продаде следващата итерация, отколкото да придаде на тази история тежестта и значението, които заслужаваше.

И тук стигаме до най-интересната част – създателят на сериала, Хван Донг-хьок, неведнъж е признавал, че се е върнал да работи по продължението главно заради финансовия му успех и натиска от страна на Netflix, а сега стрийминг гигантът планира да продължи да развива франчайза по свое усмотрение.

По този начин сериалът, който е остра критика на капитализма, в който богатите експлоатират отчаяни хора за забавление и печалба сам се превърна в ярък пример за тази система в реалния свят. Тя се е превърнала в глобална машина за правене на пари, която ще работи, докато генерира приходи. И може би точно тук се крие най-страшният и истински край на сериала, който излиза далеч извън рамките на екрана.