Vodafone изпълнявали поръчки на правителствата в шест държави

Vodafone – вторият по големина мобилен оператор в света – в края на миналата седмица разкри, че в шест от страните, в които извършва бизнес, изпълнява правителствени поръчки. Поръчките са точно такива, каквито предполагате: правителствата в тези страни се опитват да открият данните на определени лица чрез добиване на достъп до мрежата на оператора.

От компанията твърдят, че не могат да не се подчинят на тези правителствени поръчки, тъй като те са узаконени във въпросните шест държави. В тези държави, според закона, определени агенции или представители на властта трябва да имат директен достъп до мрежата на операторите.

За съжаление, Vodafone не разкриха за кои страни става въпрос. Допълниха, обаче, че в около девет страни по света – три от които са в Европейския съюз, законът забранява разкриването на информация свързана с подслушване, заглушаване и наблюдение. Тези държави са Албания, Египет, Унгария, Индия, Малта, Катар, Румъния, Южна Африка и Турция.

Цялата тази информация научаваме от последния доклад за прозрачността на бизнеса на Vodafone, който компанията развиваща бизнес в 27 страни сред 430 милиона клиенти, публикува съвсем наскоро. От този доклад ни става ясни и други притеснителни факти като, например, че в някои държави специално наети агенции или представители на властта изискват от операторите да им разкрият така наречените „криптиращи ключове“, които се използват за дешифроване на данни. „Ако не се съгласим, значи извършваме престъпление,“ твърдят в доклада си Vodafone.

Нямаме, обаче, толкова голям повод за притеснение, тъй като, според компанията, данните, които се съхраняват на нашия собствен телефон, например, изобщо не достигат до тях. Следователно, дори да бъдат поискани от някоя правителствена агенция, няма начин, по който да й се предоставят.

Борещата се за неприкосновеността на личните ни данни лондонска организация Privacy International коментира по повод на доклада на Vodafone, че в момента сме изправени пред „най-жестоката форма на масово наблюдение“. Според организацията е шокиращо, че една година след разкритията на Сноудън не е бил одобрен нито един закон, който да ограничи контрола, който властта има върху комуникационните услуги. В това, разбира се, няма нищо чак толкова странно – все пак властта е тази, която предлага и одобрява новите закони.