В навечерието на изборния ден Facebook, Twitter и Google се сблъскаха с натиска за борба с дезинформацията. Друг ключов уебсайт обаче също трябва да се изправи пред предизвикателството на невярната информация: Уикипедия.
Списваната от потребителите енциклопедия е често срещана отправна точка за хората, които търсят информация онлайн, а надеждността на информацията в сайта често е обект на много спорове и дори изследователски проучвания. Милиарди хора използват Уикипедия всеки месец за почти всичко – от търсене на информация за училище и университет до търсене на аргументи за разрешаване на спорове с приятели. Освен това, Google използва фрагменти от Уикипедия директно в резултатите от търсенето си. YouTube, платформата за видео споделяне притежавана от Google, препраща към страниците на Уикипедия в своите информационни панели, които се появяват под фалшиви или подвеждащи видеоклипове като част от усилията на YouTube да се бори с дезинформацията. За информационните панели за изборите в САЩ обаче, Google и YouTube са решили да използват резултатите от Associated Press.
Огромният обхват на Уикипедия е една от причините, поради която е толкова важно онлайн енциклопедията да се справя добре с достоверността на информацията в дните преди изборите на президент в САЩ и след това.
„Ако в Уикипедия една информация е грешна, то тя ще бъде грешна навсякъде“, казва в интервю Райън Мъркли, ръководител на персонала на фондацията „Уикимедия“ с нестопанска цел, която стои зад Уикипедия. „Платформата е с огромно обществено доверие.“
За изборния ден Уикипедия сформира работна група за борба с дезинформацията. Десетки хора от екипите по сигурността, продуктите, правата и комуникациите на фондацията са създали защита на уебсайта, насочвайки стотиците неплатени доброволци, които редактират страниците му. Например главната страница за изборите през 2020 г. в САЩ ще бъде заключена за редактиране и достъп ще имат само хора с акаунти по-стари от 30 дни и които имат над 500 редакции от профила си.
Работната група е провела часови видеосесии, в които членовете на екипа играят роля в различни сценарии на дезинформация и как биха се справили с тях. Целта е платформата да се предпази от координирани атаки. Мъркли отказа да коментира нито един от тези сценарий.
Мъркли, бивш главен изпълнителен директор на Creative Commons и главен оперативен директор на Mozilla, каза, че дезинформацията на изборите е едно от първите неща, на които е помолен да се обърне, когато миналата година пое ролята на шеф на персонала.
Планът на WIkipedia идва, тъй като най-големите технологични компании в света укрепват платформите си за изборите, което е най-голямото им предизвикателство от гласуването през 2016 г. Компаниите от Силициевата долина са нетърпеливи да докажат, че могат да избегнат грешките, които са допуснали последния път, когато Русия използва Google, Facebook и Twitter в опит да повлияе на резултатите от изборите.
Поради коронавирусната пандемия и увеличаването на гласувалите по пощата, експертите очакват забавени резултати, тъй като бюлетините се отчитат след приключване на всички форми на гласуване. Хората, които разпространяват дезинформация, могат да се възползват от това забавяне, за да се опитат да създадат объркване и да разпространят конспиративни теории, твърдят експертите. Мъркли казва, че работната група на Уикипедия е готова да запази защитата си до деня на обявяването на резултатите, ако това е необходимо.
Мъркли казва, че една от силните страни на Уикипедия е, че тя не се поддържа от реклами, така че няма насочени алгоритми за проследяване на активността. Запитан дали смята, че Google, Facebook и Twitter са подготвени, той каза, че не е в течение с техните операции.
„Те със сигурност са много, много по-големи и много по-добре финансирани от нас и имат много различни предизвикателства от нас. Те са много обнадеждени, че тази година след края на изборите и изслушването в Конгреса, няма да им бъде търсена сметка за повлияване на резултатите от изборите в дадена посока, както се случи през 2016 г.“
Запитани за подготовката им за избори, Facebook и Google посочиха публикации от своите блогове, в които отразяват своите усилия. Twitter заяви, че е „направила редица важни актуализации на политиките, продуктите и изпълнението“, за да защити целостта на предизборния разговор в платформата.
Уикипедия се среща редовно с тези компании, други технологични компании и правителствени агенции, в това число и ФБР.
Основните технологични компании направиха няколко промени в своите платформи, надявайки се да премахнат дезинформацията по време и след изборите.
Извадка от мерките на технологичните платформи през последните дни:
- YouTube ще обозначава видеоклиповете и резултатите от търсенето с предупреждението „Резултатите може да не са окончателни“.
- Twitter прави подобна промяна, като напомня на потребителите в приложението, че окончателните резултати могат да бъдат забавени.
- Instagram, собственост на Facebook, заяви че временно ще премахне раздела „Последни“ от страниците с хаштагове, в опит да намали фалшивите новини, които могат да се появят след изборите.
- Google и Facebook също временно ще забранят политическите реклами преди началото на изборите, за да се опитат да попречат на политиците да пускат реклами, лъжливо претендиращи за победа на изборите. Миналата година, Twitter обяви, че забранява и политическите реклами като цяло.