Албания иска да се раздели с кеша до 2030 г.: амбициозен план или непостижима мечта?

Има една стара албанска шега, че най-сигурното място за парите е под дюшека — до автомата „Калашников“. Зад този балкански хумор обаче прозира цяла истина. В страната, която повече от три десетилетия опитва да се отърси от сянката на своята посткомунистическа съдба, кешът не е просто начин на плащане. Той е начин на живот, форма на сигурност, дори протест срещу системата. А сега премиерът Еди Рама иска да сложи край на всичко това. До 2030 година, твърди той, Албания трябва да стане първата напълно безкешова икономика в света.

Планът изглежда като политически манифест, насочен не просто към местната икономика, а към бъдещето на страната като част от Европа. Но зад големите обещания се крият и големи съмнения. Колко реалистично е едно подобно начинание в страна, където доверието в банките е сериозно подкопано още от 90-те години, където до днес гражданите съветват туристите да носят пари в брой, а значителна част от икономическите сделки все още се извършват „под масата“?

От пирамиди към параноя

След падането на комунизма в началото на 90-те години, Албания преживява един от най-драматичните и разрушителни икономически експерименти в постсоциалистическа Европа. Финансовите институции и „инвестиционни компании“ започват да се множат, обещавайки невиждани лихвени проценти — понякога до 19% върху депозити. Мнозина вложиха всичко. Според изследвания всеки шести албанец е станал жертва на тези пирамидални схеми.

Когато през януари 1997 г. първите фирми започват да фалират, паниката прераства в бунт. Държавата навлиза в спирала на нестабилност, а сблъсъците вземат около 2000 жертви. Заедно с доверието в институциите, рухва и представата, че парите са в безопасност в банковата система. И макар да са изминали почти 30 години от онези събития, сянката им продължава да тегне върху албанската обществена психика. В страната все още живее споменът за онова време — а с него и вкорененото недоверие към официалната финансова система.

Експанзия на сивото

Днес Албания се сблъсква с друг враг: сивата икономика, която, според различни оценки, съставлява между 29 и 50 процента от брутния вътрешен продукт. За страната, която се стреми към по-дълбока интеграция в Европейския съюз, подобни нива на неформална икономическа активност са сериозен проблем. Именно тук Еди Рама вижда решението: ако се премахне кешът, ще се ограничи възможността за укриване на доходи и пране на пари.

Професор Селами Джепа от Тиранския университет подкрепя тезата, като посочва, че елиминирането на кеша трябва да бъде „абсолютен приоритет за страни с висока неформалност и дестабилизиращи обеми незаконни средства във финансовата система“. Но, както сам признава, такава реформа не може да успее, ако няма едновременно инфраструктура и обществено доверие.

В момента Албания не може да се похвали с нито едното.

Скъпи банки, евтини алтернативи

Въпреки че Тирана е модернизирала части от финансовата си система, банките в страната все още предлагат скъпи и често неефективни услуги. Вътрешните трансакции между местни банки носят високи такси, а условията за кредитиране и спестяване са „дискриминационни“, както ги нарича проф. Джепа: високи лихви за кредити, почти никакви за депозити. За мнозина потребители това просто не си заслужава.

Не е изненадващо, че в ежедневието хората продължават да разчитат на кеш. Плащанията с карта се приемат в големите магазини и ресторанти, но ако влезете в квартално кафене, малък бутик, салон за красота или дори телекомуникационен офис — вероятността да ви поискат пари в брой остава висока. Дори туристите, пристигащи в албанските курорти, често получават съвет да имат при себе си кеш, за да избегнат изненади.

Няма пари, няма проблем?

Идеята за пълно преминаване към дигитални плащания изисква масово въвеждане на лесна, достъпна и евтина платежна инфраструктура. Албанската централна банка проучва възможността за създаване на собствена цифрова валута или система за незабавни разплащания. Но засега липсва конкретна стратегия или времева рамка за това как подобна технология ще бъде внедрена. А това поставя под съмнение реалността на целия план.

Гуверньорът на Централната банка отказва коментари по темата, а ентусиазмът на Еди Рама, колкото и да е енергичен, не може да компенсира липсата на техническа основа. Все пак не можем да отречем, че самият факт, че Албания изобщо води този разговор, е показателен за дълбока промяна в начина на мислене. Тя не просто копира чужди модели, а се опитва да изгради свой, макар и с риск.

Ако този експеримент се провали, критиците ще го посочат като поредното доказателство за прекалена амбиция без достатъчно подготовка. Но ако успее — това ще бъде сигнал към целия регион, че Балканите могат не само да наваксат, но и да задават посока в дигиталната трансформация на икономиката.