Ами ако сме търсили извънземните на грешното място? Как високоенергийната астрономия замени радиовълните

Вселената мълчи. От десетилетия насочваме радиотелескопите си към безмълвната пустота с надеждата да доловим шепот на далечен разум. Проектът SETI, станал символ на тази надежда, сканира небето от 1984 г. насам, но отговорът е само космически шум. Тази оглушителна тишина кара учените да се запитат: ами ако през цялото време сме слушали на грешната „честота“?

Неотдавнашна научна статия, подготвена за НАСА, предлага смела промяна на парадигмата. Може би вместо да се вслушваме в някакви тихи радиоразговори, трябва да търсим следи от космически „индустриални гиганти“ – цивилизации, чиято дейност оставя енергиен отпечатък с колосални мащаби. И трябва да го търсим в най-мощния диапазон на излъчване, който науката познава.

Какво търсим? Следи от гигантска космическа индустрия

Новата стратегия, предложена от изследователи от проекта Breakthrough Listen и Мичиганския университет, предлага да се пренасочи вниманието от радиовълните към високоенергийната астрономия. Това е областта, която изучава най-бурните и мощни процеси във Вселената: рентгеновите лъчи, гама-изригванията, потоците неутрино и космическите лъчи. Досега тези явления се свързваха с черните дупки, експлозиите на свръхнови и неутронните звезди. Но какво би било, ако сред тези природни катаклизми се крият и изкуствени сигнали?

Идеята е проста и логична. Всяка достатъчно развита цивилизация вероятно консумира и трансформира огромни количества енергия. И тази дейност не може да остане без следа. Учените определят три вида потенциални техносигнали, които бихме могли да забележим:

• Комуникационни канали. Предаването на огромни количества данни на междузвездни разстояния изисква невероятна мощност. Обикновените радиовълни може да се окажат твърде „слаби“ за това. Логично е да се предположи, че цивилизация, способна на подобно нещо, би използвала насочени лъчи от високоенергийни частици. Това не би било шепот, а истински вик в космоса.
• Индустриална дейност. Ракетни двигатели, термоядрени реактори, ускорители на частици – всички те оставят следи във високоенергийния спектър. А ако погледнем по-далеч? Хипотетични мегаструктури като сфера на Дайсън (структура, която напълно обгръща една звезда, за да събере цялата ѝ енергия) или звездни двигатели (системи, които позволяват преместването на цели звездни системи) ще бъдат толкова мощни източници на радиация, че ще бъде невъзможно да бъдат скрити. Те биха блестели в небето като аномални фарове.
• Екзотични местообитания. Това е може би най-смелата хипотеза. Изследователите допускат, че животът би могъл да съществува в най-невероятни условия – например на повърхността на неутронна звезда, изхранвайки се от нейната колосална радиация и ядрена енергия. Такава форма на живот би била неразличима от естествен източник на висока енергия, освен ако не знаем какво да търсим.

Как да го направим. Един интелигентен и икономичен подход

Изграждането на гигантски детектори на гама лъчи от нулата специално за SETI е предизвикателство от областта на научната фантастика. Но именно в това се крие елегантността на новия подход. Изследователите предлагат да не се изгражда нов, а да се използва това, което вече е налице. Става дума за търсене на „коменсални“ или „странични продукти“.

Съществуващите обсерватории, изучаващи черните дупки и далечните галактики, вече постоянно събират данни във високоенергийния диапазон. Идеята е тези данни да се анализират от нова гледна точка – да се търсят не само природните явления, но и аномалии, които биха могли да бъдат техногенни сигнали. Това е подобно на начина, по който орнитологът използва градските камери за видеонаблюдение, за да изучава поведението на птиците – основната функция на камерите е различна, но те са идеални за инцидентни наблюдения.

Както отбелязват самите автори на изследването, за някои видове радиация това е единственият възможен начин.

„Тъй като не можем да създадем лещи за неутриното, всеки детектор за неутрино е чувствителен към големи части от небето, което автоматично го превръща в цел за кръстосано търсене в рамките на SETI.“

Този подход позволява търсенето да започне още сега, без да се чакат десетилетия за разработка и финансиране. Необходими са само нови алгоритми, включително такива, базирани на машинно обучение, които могат да пресеят планини от данни, за да намерят иглата в купата сено.

Завръщане към произхода и поглед към бъдещето

Тази нова стратегия, колкото и да е странно, ни връща към най-известното и загадъчно събитие в историята на SETI – сигналът „Wow!“. През 1977 г. радиотелескопът „Голямото ухо“ регистрира невероятно мощен и тясно фокусиран радиосигнал, който продължи 72 секунди и никога повече не се повтори. Той бе толкова необичаен, че астрономът Джери Еймън го огради на разпечатка и написа отстрани „Уау!“.

Сигналът „Wow!“ все още е загадка. Но той показа това, което всъщност търсехме: не слаб фонов шум, а ярка, забележима аномалия. Търсенето във високоенергийния диапазон по същество е систематично търсене на такива „Уау!“ сигнали, само че в различен спектър.

Преходът към високоенергийната астрономия не означава изоставяне на традиционните методи. Става дума за разширяване на нашия инструментариум, признавайки, че интелигентният живот може да се прояви по много по-различни начини, отколкото сме си представяли. Дори и да не открием интелигентен живот, този нов подход ще бъде от огромна полза за науката. Анализирайки данните от нов ъгъл, можем да направим открития в астрофизиката и да разберем по-добре природата на най-екстремните обекти във Вселената.

Това е ситуация, от която печелят всички. В най-лошия случай ще задълбочим познанията си за космоса. В най-добрия случай някой ден, докато разглежда данните от някой гама-телескоп, някой ще огради с кръгче странния пик на графиката и ще напише в полето поредната, но толкова позната дума: „Уау!“.