Безусловният базов доход: ще ни бъдат ли дадени даром пари и докъде ще доведе това?

Когато се говори за бъдещето на работата и парите, все по-често се появява един термин – „безусловен базов доход“ или накратко ББД. Идеята звучи почти фантастично: държавата изплаща на всеки гражданин определена сума пари всеки месец – просто за това, че съществува. Никакви условия, никакви сертификати, никаква нужда от доказване на нуждата.

Звучи ли като утопия? Може би. Но все повече фактори показват, че това е неизбежен елемент в икономиката на бъдещето. Нека се опитаме да разберем какво представлява той, как ще работи и до какво може да доведе.

От философите до милиардерите: кой е измислил ББД

Самата идея не е нова. Още през 1516 г. философът Томас Мор твърди в книгата си „Утопия“, че осигуряването на базов доход на хората е най-добрият начин за борба с кражбите. В края на XVIII в. философът Томас Пейн предлага държавата да дава на всички годишна издръжка като компенсация за това, че земята и богатствата на света принадлежат на всички. През ХХ век икономистът Милтън Фридман предлага подобен механизъм – „отрицателен данък върху доходите“, при който бедните граждани получават плащания от държавата.

Но XXI век направи темата модерна. Илън Мъск и Марк Зукърбърг често са цитирани, когато говорят за бъдещето, в което роботи и невронни мрежи заместват хората. Тяхната позиция е проста: ако технологиите лишават хората от работа, тогава обществото трябва да намери начин да им върне доходите.

Защо идеята изведнъж стана реална

Технологичният прогрес е основната движеща сила на тази дискусия. Роботите управляват складовете, изкуственият интелект пише текстове и рисува картини, а дроновете заместват куриерите. Светът се движи в посока, в която човешкият труд постепенно се превръща в „незадължителен ресурс“. Ако машините създават по-голямата част от продукцията, логично е да се запитаме: кой ще притежава парите тогава? Също така държавите имат пряк интерес да гарантират, че милиони хора, чийто труд вече не се търси на пазара, няма да гладуват и няма да организират протести.

Икономистите казват, че безусловният базов доход вече не изглежда като невъзможна мечта – цифровите счетоводни системи и интелигентните данъци дават възможност за много по-ефективно разпределение на средствата. Вероятността за появата на ББД в развитите страни сега се оценява като реалистична в хоризонт от 10-20 години.

Кой ще може да получава пари просто така, наготово и кога ще се случи това?

Основната характеристика е универсалността. Плащания получава всеки пълнолетен гражданин на страната, независимо от професията, доходите или заетостта му. Някои концепции включват дори децата, за да не зависи семейството от нестабилния пазар на труда. ББД (Universal Basic Income, UBI), не е „обезщетение за бедните“, а основна гаранция, подобно на правото на живот и свобода. Размерът му зависи от икономическите възможности на държавата. При опитите в различни държави сумата варира от 500 до 1500 евро на месец. Оптималният модел е този, който покрива основните нужди (храна, жилище, лекарства), но не превръща труда в незадължителен избор. ББД ще ви позволи да живеете сравнително комфортно и да не мислите как да не умрете от глад, но едва ли ще можете да го използвате, за да замените айфона си с нов и да ходите на Малдивите всеки месец.

Кога да очакваме това чудо? Експертите предвиждат първите реални стъпки още през 2030-2040 г. – когато държавите най-накрая ще се сблъскат с масовата автоматизация. Най-вероятно ще се започне с отделни региони или „интелигентни градове“, където цифровата икономика ще позволи точно счетоводство и незабавни плащания. Въпреки че темповете на внедряване на автоматизираните системи, асистентите и роботите вече са доста високи и ако не ни сполетят черни лебеди под формата на пандемии и световни войни, всичко може да се случи много по-бързо.

Какви предизвикателства ни очакват на практика

ББД си има и обратната страна на монетата. На първо място, инфлацията. Ако на всеки се дават пари всеки ден, цените могат да се повишат, особено на стоките от първа необходимост. Не всички са икономости, но дори и икономистите не могат точно да предвидят този аспект. Второ, мотивацията. Тук очевидно ще има проблеми.

Цялата ББД може да бъде похарчена за пиене и забавления и съществува риск от деградация на определен процент от населението – тези маргинализирани субекти, които изобщо не искат да учат, а още по-малко пък да работят и очевидно са в ъжасна тежест за държавата.

Някои примери и експерименти

Има немалко примери за подобни програми и те се оказаха доста успешни.

• Аляска (САЩ). Това е най-старият пример. От 1982 г. насам всеки жител на Аляска (дори бебе) получава годишен дивидент от петролния фонд на щата. Сумата варира от 1000 до 3000 долара годишно. И не, жителите на Аляска не са спрели да работят.
• Финландия (2017-2018 г.). Правителството избра на случаен принцип 2000 безработни и им изплащаше по 560 евро месечно без никакви условия (дори ако си намерят работа). Резултатът: хората не започнаха да работят по-малко от контролната група. Само че те станаха значително по-щастливи, нивата на стрес и депресия спаднаха, а доверието в държавата се повиши.
• Мащабният експеримент в Кения, където хиляди хора в бедните села получават около 22 долара месечно (огромна сума за региона). Изводът: хората не са пропили парите. Те си купуват инструменти, поправят покриви, отварят малки магазини, а децата спират да гладуват и ходят на училище. Местната икономика процъфтява.

Експериментите показват едно: ББД не убива мотивацията, както се опасяваха скептиците, а вместо това дава на хората чувство за сигурност и свобода на действие. Американски участник в един от проектите казва простичко:

„Когато не се страхуваш, че ще ти свършат парите, започваш да мислиш за бъдещето, а не само за оцеляването“.