Бъдещето на космическите пътувания: Тестове на нови клиновидни ракетни двигатели

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподов
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

През месец май тази година първият прототип на ракета с клиновиден двигател се разби, но германският стартъп Polaris Spaceplanes се е поучил от грешките и е подготвил за изпитания два нови прототипа на свръхзвуков космически самолет: това са MIRA II и III. Компанията се надява да започне производството на свръхзвуковия модел още през следващата година. Досега ефективността на клиновидния въздушен двигател, който е изобретен преди 70 години, не е потвърдена в реален полет.

Външно прототипите от второ и трето поколение не се различават: и двата са дълги по пет метра, а площта на крилата им е с 30% по-голяма от тази на MIRA I. Еднаквият корпус ще ускори процеса на летателните изпитания и ще осигури резерв в случай на нужда. За материал на корпуса е избрано стъклено влакно, но за тестовете над скоростта на звука самолетът ще бъде изработен от по-здрави въглеродни влакна, пише изданието New Atlas.

Преди катастрофата MIRA I е извършил няколко успешни полета, но с четири конвенционални газотурбинни двигателя, захранвани с керосин. При опит за излитане с клиновиден въздушен двигател прототипът се ускорява до 160 км/ч и се разбива, като така и не става първият самолет в света, летял с този тип двигател.

Бъдещето на космическите пътувания: Тестове на нови клиновидни ракетни двигатели

Повечето ракети са ефективни само на определена височина, както може да се види от формата и размера на изпускателната дюза, която създава подходящото налягане и газов поток за постигане на максимална тяга. С промяната на атмосферното налягане и скоростта на движение в идеалния случай трябва да се промени и формата на дюзата. Ето защо много космически ракети имат няколко степени.

Клиновидният въздушен двигател е структуриран по по-различен начин и на теория би трябвало да е ефективен при всякакви условия. Той няма традиционни дюзи – газът излиза от извита повърхност, която служи за едната страна на дюзата, а останалата част от струята е заобиколена от атмосферното налягане около ракетата. По този начин свойствата на виртуалната дюза постоянно се приспособяват към скоростта и височината на ракетата. Според изчисленията ефективността на този тип двигател не превишава ефективността на традиционните модели с дюза във формата на камбана, но възможността да се намали броят на подвижните елементи компенсира този недостатък.

Целта на стартъпа е да разработи товарен или пътнически космически кораб за цялостно многократно използване, който да може да достига орбита без допълнителни носители и степени.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини