„Българският гений с лаптопа“, който донесе Оскар за документалистика на филма Навални

Снимките на документалния филм „Навални“ започват през 2020 година, когато продуцена Одеса Рей и режисьорът Даниел Роър улавят кулминационния момент във филма. Той е чисто злато. Но е последван от моменти на паника и ужас.

Рей, родената в Калгари продуцентка на филма, спечелил БАФТА и Оскар за най-добър документален филм, се била скрила на тайно място в германската планина Шварцвалд заедно с Роър. Към края на 2020 година те спечелили доверието на Алексей Навални, руския дисидент и яростен критик на Владимир Путин. Той се укривал, докато се възстановява от отравянето си през август 2020 година с почти смъртоносна доза от нервнопаралитичното вещество „Новичок“.

В лентата Навални решава да се представи за руски служител, докато се обажда на един от хората, за които вярва, че са го отровили. Информацията за контакт двамата режисьори получили благодарение на разследващата работа на Христо Грозев, българския журналист, който пръв свързал двамата режисьори с Навални.

Идеята е да подлъжат руския агент да признае извършеното. За изненада на Рей, Рохер, Грозев, а може би дори и на самия Навални, това „шегаджийско обаждане“ проработва.

„Има моменти, в които боговете на документалното кино се усмихват на документалистите. В деня на телефонното обаждане Даниел и аз просто се погледнахме един друг. Това беше моментът, в който разбрахме, че имаме материал за филм.“

заявява Рей в интервю за Postmedia.

„Ако трябва да бъда честен, никой не мислеше, че от тези телефонни разговори ще излезе много, но си мислехме, че това може да бъде хубав сюжет. (Той) така или иначе щеше да публикува имената на тези убийци, защо просто да не им се обадим на сутринта в деня на публикацията и да видим какво ще кажат за себе си?“

обяснява Рей

Грозев е свързал обажданията така, че да изглежда, че идват от Федералната служба за сигурност на Руската федерация (ФСБ). В крайна сметка Навални се представя за разгневен руски служител, който иска информация за покушението. Човекът от другата страна на линията така и не разбрал истината. Той продължава да отговаря на въпросите и накрая признал за отравянето.

„Даниел и аз не говорим руски, но просто знаехме, че нещо се случва; нещо голямо ще се случи. Даниел се изпоти и каза: Боже, дано има достатъчно батерия в този фотоапарат. Дръжте го стабилно! Аз пък крещях за скърцащия стол на заден план. Веднага щом разговорът приключи, всички се стреснаха. Христо изкрещя: „Имаме пълно признание!“. Помислихме си: „Обадете се на немската полиция, имаме нужда от подкрепление! Ако ФСБ наблюдава къщата, ще разбият вратата, ще вземат записите ни и вероятно ще застрелят всички ни, така че всички се мъчеха да качат кадрите някъде, за да ги предпазят. Беше просто хаос.

споделя Рей.

Приблизително седем минути от този почти едночасов разговор са включени в документалния филм „Навални“, който след изненадващата си премиера на фестивала „Сънданс“ през януари 2022 година влиза в заглавията на вестниците и печели признание.

Както филмът, така и премиерата бяха държани в тайна до 24 часа преди прожекцията, тъй като организаторите се опасяват, че системите за продажба на билети ще бъдат хакнати, ако той бъде обявен заедно с останалата част от програмата.

На 19 февруари Рей е на сцената на наградите на Британската академия за филмово изкуство заедно с колегите си продуценти, приемайки наградата за най-добър документален филм. Тя посвети наградата на Христо Грозев, когото нарече „нашия български гений с лаптоп“. Той не е бил допуснат да присъства поради съображения за сигурност, тъй като животът му е застрашен от руското правителство и Владимир Путин, обяснява Одеса Рей.

Нито Рей, нито Роър са пълни новаци в областта на неигралното кино, когато за първи път се срещат с Навални в неговото скривалище. Рей е родена в Калгари и прекарва първата си година там, преди да се премести с родителите си в Индия. Когато родителите ѝ се разделят, тя се връща в Калгари на осемгодишна възраст и живее при баба си и дядо си по майчина линия до 13-годишна възраст. По-късно тя разделя времето си между Сиатъл и Хонконг, където живее баща ѝ.

Посещава гимназия в Япония, където започва кариерата ѝ на актриса. За първи път придобива известност, като се появява срещу Брад Пит в поредица от японски реклами за Edwin Jeans. Това е и мястото, където получава първия си опит зад кулисите, когато на 21 години е съавтор, продуцент и изпълнител на главната роля в първия си игрален филм – „Дженифа“ от 2004 година. Продължава да се снима в американски филми и телевизия, преди да се включи в създаването на Ivanhoe Pictures – компания, която продуцира касовия хит Crazy Rich Asians.

През 2018 година продуцира първия си документален филм – късометражен филм за Върховния комисариат на ООН за бежанците, наречен Clear Blue Skies (Ясно синьо небе), преди да подпише договор като продуцент на пълнометражния документален филм на Дейвид Хенри Герсон за сирийските художници The Story Won’t Die (Историята няма да умре).

Рей и Рохер се срещат за първи път с Христо Грозев, когато работят по друг документален филм за Украйна. Грозев започва да проучва отравянето на Навални и предлага на двамата режисьори да се срещнат с него. Филмът за Украйна е отложен.

Макар че CNN Films, HBO Max и Warner Bros в крайна сметка се захващат филма, първоначално той е гола продукция, в която само Рей, Роър и Христо Грозев участват, заедно с Навални.

Филмът проследява също така отблизо как работи нашия сънародник и „гений с лаптоп“ Христо Грозев, който е и е главен изпълнителен директор и водещ разследващ в Bellingcat – екип от изследователи и граждански журналисти, които провеждат отворени разследвания.

Той се фокусира върху заплахите за сигурността, екстериториалните тайни операции и въоръжаването на информацията. Той на практика провежда цялото разследване съсредоточено върху филма „Навални“ от лаптопа си, като черпи информация от свободни източници и данни, социални мрежи и разбира се свои източници, някои от които никога не е виждал на живо. Всичко това се извършвало онлайн от него, сверяване на данните, проверки на списъците на пътниците, общо взето всичко. Явно и затова Даниел Роър го нарича „нашия гений с лаптоп“ от сцената на Dolby Theather.

Преди това Грозев е автор на проекти за разследване на неуспешния преврат в Черна гора през 2016 година, обстрела на Мариупол, Украйна през 2015 година и идентифицирането на основните заподозрени за свалянето на MH17. Грозев е член на надзорния съвет на Talpa Radio Holding. Сред отличията му са Европейската награда за разследваща журналистика и две награди „Еми“.

„Екипът на Навални очевидно е бил предпазлив и много внимателен за това кого допуска. Бяха се свързали с няколко режисьори, но не приеха никого. Започнаха да говорят с Христо, защото той имаше информация, която им беше необходима за отравянето на Навални.

обяснява Одеса Рей

Той организира среща с Налвани за представяне на продукцията. В рамките на няколко седмици Рей и Роър заминават към гората за срещата. Налвани се съгласява да им позволи да заснемат кадри. Ако не се получи, Рей го уверил, че ще се откажат и ще му дадат целия заснет материал.

„По това време не бяхме свързани с големи продуцентски компании и бяхме канадци, а не американци, което според мен всъщност ни помогна. Навални винаги е бил представян като марионетка на ЦРУ или на правителството на САЩ, но ние бяхме независими канадски режисьори. Мисля, че това му хареса. На следващата сутрин просто започнахме да снимаме. По това време снимаше само Даниел, защото нямаше никой друг.

разяснява още Рей

Признанието, което последва след излизането на филма е малко объркващо за Рей, която сега се връща към работата по филма за войната в Украйна. Навални е арестуван, когато се завръща в Русия през 2021 година, и остава в изолация в наказателната колония в Мелехово. Рей продължава да чува ужасяващи истории за това как се отнасят с дисидента, който продължава да е гласовит критик на руската инвазия в Украйна. Той е в лошо здравословно състояние и неговите поддръжници обвиняват руските служители, че го подлагат на постоянни изтезания.

Филмът спечели наградата „Оскар“ за най-добър документален филм в ранните часове на понеделник сутринта.

Двете деца на Навални и съпругата му Юлия присъстваха на церемонията в Лос Анджелис и се присъединиха към режисьора на филма на сцената, за да приемат наградата.

„Съпругът ми е в затвора само за това, че казва истината, съпругът ми е в затвора само за това, че защитава демокрацията. Алексей, мечтая за деня, в който ти ще бъдеш свободен, а нашата страна ще бъде свободна. Бъди силен, любов моя.“

каза Юлия Навална

Дългогодишен критик и политически противник на руския президент Владимир Путин, 46-годишният Навални в момента е затвор с максимална сигурност на около 120 километра източно от Москва.

Той е арестуван при завръщането си в руската столица през януари 2021 година, след като прекара пет месеца в германска болница, за да се лекува от подозрение за отравяне с нервнопаралитичното вещество, „Новичок“. Руското правителство отрича да е замесено в отравянето.

Навални беше осъден на две години и половина затвор от руски съд за предполагаемо нарушаване на условията на предсрочното му освобождаване. След това, през март 2022 година той получи още една деветгодишна присъда по обвинения в измама.

Документалният филм проследява политическия възход на Навални, който се превръща в най-значимата опозиция на Путин, и документира разследването на разследващата организация Bellingcat за отравянето му, както и последвалото му лишаване от свобода.

В речта си при приемането на наградата режисьорът Даниел Роър я посвещава на Навални и на „всички политически затворници по света“.

„Алексей, светът не е забравил твоето жизненоважно послание към всички нас. Не можем и не трябва да се страхуваме да се противопоставяме на диктаторите и авторитаризма, където и да надигнат глава.“

каза Рохер.

За сега можете да гледате филма само в платформата на HBO Max, която се използва широко и у нас.