Вашият смарт телевизор записва всичко, което гледате – ето как да спрете това

Повечето хора все още възприемат телевизора преди всичко като екран, а едва след това като компютър. Този начин на мислене обаче е остарял и компаниите го знаят. Съвременният смарт телевизор често се интересува не толкова от това просто да ви показва съдържание, колкото от това да разбере кое съдържание ви задържа пред екрана. Ето защо индустрията е превърнала в стандартна практика функция, която звучи технически и безобидно, но действа по изключително различен начин.

Автоматичното разпознаване на съдържание (Automatic Content Recognition, ACR) е механизмът, стоящ зад това поведение. На прост език, функцията може да вземе проба от това, което се появява на екрана ви и да го сравни с база данни, за да идентифицира какво гледате, дори когато съдържанието не идва от собствените приложения на телевизора.

Това има значение, защото означава, че вашето стрийминг устройство, гейминг конзола, кабелна телевизия и понякога дори други входове могат да станат част от вашия поведенчески профил. Щом започнете да разглеждате телевизора като устройство за събиране на данни с прикачен панел, цялата категория започва да изглежда много по-малко невинна.

Защо проследяването е по-лошо, отколкото повечето хора осъзнават

Често се наблюдава отвъд приложенията на телевизора

Лошото при проследяването на смарт телевизорите не е само в това, че то съществува. Проблемът е, че много хора все още смятат, че то се отнася само за вграденото приложение на Netflix или за безплатните канали с реклами на началния екран. В действителност целта на ACR е да обхваща всички източници и да установява какво се показва на екрана, независимо откъде идва. Това го прави много по-инвазивно от обичайната аналитика на приложенията на телефон или таблет.

Това е и причината, поради която описанието „правене на скрийншот“ се приема толкова тежко от хората. Телевизорът не се нуждае от галерия с пълна резолюция на вашата филмова вечер, за да представлява проблем за поверителността. Той се нуждае само от редовни визуални или аудио проби, които могат да бъдат съпоставени с известно съдържание, и това е достатъчно, за да се изгради изненадващо подробна картина на вашите навици. Независимо дали гледате престижна драма, местни новини, нишов канал в YouTube или повторения късно през нощта, смисълът е един и същ: телевизорът иска да знае.

Този обхват променя напълно разговора за поверителността. Вие не се занимавате само с един доставчик на приложение, който научава какво сте гледали в рамките на неговата услуга. Вие се занимавате със самия дисплей, който действа едновременно като съдия, отбелязващ резултата и информатор. Щом тези данни бъдат свързани с рекламни системи, идентификатори на устройства, IP адреси или данни за акаунти, скромният телевизор в хола започва да се държи по-скоро като сензор за рекламна технология с хубаво дистанционно.

Лесните опции за настройка правят услуга на компаниите

Друга причина това да се случва постоянно е, че настройката на телевизора се е превърнала в един дълъг тунел от подсказки, правила и весели бутони. Езикът обикновено се върти около персонализация, препоръки, разширени функции или по-интелигентно преживяване. Тази формулировка не е случайна. Тя насърчава хората да продължават да натискат „Приемам“, докато стигнат до момента, в който телевизорът най-накрая започне да се държи като телевизор.

Дори потребителите, които се интересуват от поверителността, могат да се изморят от този процес. След като въведат данните си за Wi-Fi, влязат в приложенията за стрийминг и прескочат досадните съобщения за фърмуера, повечето хора нямат настроение да разгадават неясен превключвател с етикет като „Live Plus“, „Viewing Information Services“ или „Smart TV Experience“. В тази двусмисленост е цялата хитрост. Ако компаниите бяха обозначили тези опции с откровена честност, много повече хора щяха да ги изключат още на първия ден.

Резултатът е странен вид изкуствено създадено съгласие. Технически вие сте кликнали през настройките, но дизайнът на това преживяване е работил срещу истинското разбиране от самото начало. Производителите на смарт телевизори обичат да третират това като информиран избор, но реалното преживяване прилича повече на заравяне на функция за наблюдение под купчина удобни формулировки и надежда, че никога няма да се върнете към нея. Това не е настройка за поверителност. Това е добре маскиран капан.

Изключването на тази функция не винаги е толкова лесно

От друга страна, изключването на шпионирането при смарт телевизорите не винаги е лесна задача, която се решава с едно натискане на бутон. Настройките варират в зависимост от марката, операционната система, а понякога дори и от годината на производство. Някои компании позволяват да деактивирате основната функция за автоматично събиране на рекламни данни достатъчно ясно, докато други разпръскват съответните настройки из менюта за реклами, гласови настройки, алгоритми за препоръки или страници за поверителност на ниво профил. За обикновените потребители това прави процеса на почистване по-трудоемък, отколкото би трябвало да бъде.

Ето някои от най-често срещаните настройки, които трябва да търсите

Съществува и практическо недоволство, че някои интелигентни функции наистина стават по-малко полезни, когато започнете да ограничавате правата за достъп. Възможно е да загубите част от качеството на препоръките, възможностите за откриване на съдържание на различни платформи или определени предложения за безплатно съдържание, които разчитат на интензивно събиране на данни. В някои екосистеми телевизорът ще продължава да ви подканя да активирате отново функции, които вече сте деактивирали. Нищо от това не прави проследяването приемливо, но обяснява защо много потребители не променят фабричните настройки.

Едно полезно правило: ако не виждате ACR по име, потърсете фрази като „Гледане“, „Интерактивна телевизия“, „Live Plus“, „Подобрено гледане“, „Реклами“, „Рекламен идентификатор“ или „Персонализирани препоръки“. Това са опциите, които производителите разпръскват из лабиринта.

Заключение

Телевизорът ви би трябвало да е най-простият компютър в дома ви. Вместо това производителите го превърнаха в устройство, което може да следи какво се появява на екрана му, да свързва това поведение с по-широк рекламен профил и да представя цялата тази система като първокласна функция за удобство. Тази сделка никога не е била толкова безобидна, колкото я представяха началните екрани. Изглеждаше нормална само защото индустрията продължаваше да я повтаря, докато хората не спряха да я поставят под въпрос.

Решението не е магическо, но е реално. Разгледайте настройките за поверителност, деактивирайте ACR и свързаните с него рекламни функции и обмислете дали телевизорът ви изобщо заслужава достъп до интернет. Дори да не можете да премахнете всяко едно събиране на данни, все пак си струва усилието да премахнете най-инвазивните части. Телевизорът трябва да ви помага да гледате това, което искате, на спокойствие, а не да си води бележки през цялото време.