Джон Кармак заяви, че светът би могъл да работи с по-стар хардуер, ако по-добре оптимизираме софтуера

Изследователят на Google и специалистът по реверсивно инженерство „LaurieWired“ наскоро постави провокираща тема – мислен експеримент в платформата X: Какво би се случило след апокалипсис при производството на процесори? Как ще реагира технологичният свят на бъдеще без по-нови и по-бързи процесори? Легендата в областта на програмирането и оптимизацията Джон Кармак предложи не по-малко убедителен отговор.

LaurieWired предлага идеята за „Ден на нулевото производство“ (Zero Tape-out Day, Z-Day) – събитие, което кара производителите да спрат да произвеждат новитесилициеви дизайни. Като се има предвид съществуващото предлагане, изследователят прогнозира рязко покачване на цените на компютрите, застой в облачния капацитет и тиктакане на часовника на електронната миграция, която бавно разгражда най-модерните чипове, създадени на базата на по-малки възли – всичко това в рамките на първата година след Z-Day.

През следващите години условията ще се влошат още повече, като черният пазар на процесори и Xeon CPU ще процъфтява и тези чипове ще бъдат по-скъпи си от златото. Компютърната технология може да се върне с десетилетия назад, тъй като по-старите системи, изградени от по-големи модули, са много по-устойчиви на така наречената от него „електромиграция“.

Хората биха модифицирали класическите процесори като Motorola 68000, за да работят хиляди години без значително износване на гейта. По-усъвършенстваните системи – като iMac G3, продавани между 1998 и 2003 г. – биха се превърнали в работни станции за елита, докато обикновените хора биха използвали хардуер от типа на Gameboys, Macintosh SE и Commodore 64.

LaurieWired предполага, че 30 години след Деня Z светът ще се превърне в антиутопия, в която компютрите ще приличат на тези от 70-те или 80-те години на миналия век. Съвременният интернет ще изчезне, заменен от тайно обменяни данни на SSD дискове и усилия за опазване на ценния настолен хардуер от конфискация.

Бившият разработчик на id Software Джон Кармак реши да се включи в този интересен мисловен експеримент. Създал графичния енджин на Doom само за 28 часа на „стар хардуер“, неговият опит добави нова гледна точка. Кармак заяви, че значителна част от съвременния свят би могла да функционира на остарял хардуер, ако оптимизацията на софтуера е приоритет за разработчиците.

Програмистът от божествено ниво предлага на разработчиците да преминат от интерпретирани продукти, базирани на микроуслуги, към монолитни, нативни кодови бази. Програмистите биха изоставили съвременните модели за разработка и биха потърсили по-ефективни подходи, като например тези, използвани през по-ранните компютърни епохи, когато не е имало интернет за изпращане на пачове.

Подобна промяна на парадигмата би принудила пост-апокалиптичните програмисти да накарат древния хардуер да работи чрез оптимизация на софтуера. Кармак също така признава, че иновативните нови продукти ще станат много по-редки без свръхевтините и мащабируеми компютри

Макар и в контекста на мисловния експеримент на LaurieWired, идеите на Кармак имат практическо значение в днешния компютърен пейзаж. Така например, дали Microsoft все още би наложила строги хардуерни изисквания, ако даде приоритет на оптимизацията на Windows 11? Това е въпрос, който си заслужава да бъде разгледан. По същия начин, колко би могла да спечели гейминг индустрията от по- добрата оптимизация?