Европа обсъжда възрастови ограничения за потребителите на социални мрежи

Все повече европейски държави планират да въведат възрастови ограничения за потребителите на социални медии, особено за непълнолетните. Все още обаче не е ясно как да се прилагат тези ограничения.

Испанският премиер Педро Санчес наскоро представи плана си за защита на испанските деца от това, което той нарече „дигиталния Див Запад“. Испанското правителство планира да забрани социалните медии за деца под 16 години. „Днес нашите деца са изложени на пространство, в което никога не бива да влизат сами“ —- каза Санчес, „пространство, пълно с пристрастяване, вредни влияния, порнография , манипулация и насилие“.

Испания далеч не е единствената страна, която има подобни планове. Все повече европейски правителства чувстват нуждата да предприемат действия срещу често прекомерното и неконтролирано използване на социалните медии от непълнолетни. Според експерти, часовете на скролване и писане на текстови съобщения в приложения като TikTok , X, WhatsApp и др. имат отрицателно въздействие върху развитието на мозъка. „Непълнолетните са в специална зона на внимание, тъй като са изложени на повишен риск от дългосрочни вреди (поради прекомерна активност в социалните медии), защото когнитивната им система все още е в етап на развитие“ —- обясни експертът Пол О. Рихтер от брюкселския аналитичен център Bruegel в интервю за DW. „Има много резултати от изследвания, които показват силна връзка между използването на социални медии и проблемите с психичното здраве“ —- добавя той. Струва си да се признае, че сред различните заплахи за здравето, като тревожността, не възникват само от вредното или обезпокоително съдържание.

А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се изказа в подкрепа на общоевропейското възрастово ограничение, като предложи да се вземе за модел подобен закон, влязъл в сила в Австралия. Там от декември 2025 г. се изисква потвърждение на минималната възраст от 16 години за използване на социалните мрежи. През ноември 2025 г. членовете на Европейския парламент се застъпиха за пълна забрана на използването на социални мрежи в ЕС от деца под 13-годишна възраст, а подрастващите от 13 до 16 години трябва да използват подобни платформи само с родителско съгласие.

Какви забрани за социалните медии планират европейските държави?

Междувременно френското правителство иска да забрани на деца и тийнейджъри под 15-годишна възраст да използват социалните медии. Долната камара на френския парламент вече одобри законопроекта, така че сега той се разглежда в горната камара на парламента —- Сената. В Дания в края на 2025 г. мнозинството в парламента се изказа в подкрепа на защитата на децата и младите хора от насилие в интернет и „създаването на по-добри условия за техния дигитален живот“. Планира се достъпът до някои платформи за лица под 15-годишна възраст да бъде забранен. Съответният закон обаче все още не е приет.

Италия също обсъжда закон за ограничаване на използването на социалните медии, което може да включва и лица под 15 години, които вече са станали инфлуенсъри. Гърция, според източници, близки до правителството, също е готова да предприеме подобна стъпка. В Португалия правителството тази седмица предложи закон, който ще изисква родителско съгласие за лица под 16 години, за да използват социални медии. Подобни ограничения се обсъждат и в Австрия и Обединеното кралство.

Как ефективно да се приложи забраната за социалните мрежи?

Една от обсъжданите в момента идеи за проверка на възрастта е цифровият паспорт на ЕС. Рихтер, изследовател на Bruegel, каза пред DW, че се планира цифровият паспорт на ЕС да се използва като инструмент за проверка на възрастта на потребителя.

„Това би позволило на хората дигитално да докажат, че са достигнали определена възраст, без да се налага да предоставят допълнителни лични данни, като например точната дата на раждане, име, адрес или номер на лична карта. Това би улеснило прилагането на цифрови възрастови ограничения“ —- казва изследователят.

Марк Дамиер обаче има различно мнение. Той е професор по компютърни науки и говорител на организацията ctrl+alt+reclaim —- младежко движение, което твърди, че се застъпва за технологичната справедливост и цифровите права. Дамиер казва, че все още не е ясно как ще работят приложенията за проверка на възрастта или цифровите паспорти, нито колко добре ще бъдат защитени личните данни. „Съгласни сме, че има проблем. Социалните медии причиняват проблеми с психичното здраве“ —- казва Дамиер. Но той вижда настоящите предложения по-скоро като символична политика, отколкото като реално решение. „Тези забрани ще имат обратен ефект“ —- предупреждава той.

Експерт: Забраната няма да реши „структурните проблеми“

„Структурните проблеми“ на социалните платформи ще останат непроменени въпреки възрастовите ограничения, смята Дамиер. Той посочва като примери функцията за автоматично възпроизвеждане, която на практика „принуждава“ потребителите да гледат аудио и видео съдържание в безкраен цикъл, както и безкрайни потоци от видеоклипове и публикации. „Пристрастяването не изчезва на 15 или 16 години“ —- подчертава Дамиер.

Рихтер е съгласен, че съществуващите изследвания все още не са достатъчно убедителни, за да дадат ясни аргументи за възрастова граница. „Някои от потенциалните рискове са свързани с ефектите от социалното сравнение, което е особено вярно за подрастващите момичета“ —- казва той. Това, според него, би могло да оправдае дори по-високите възрастови граници в някои случаи.

Само ЕС може да принуди платформите да направят системни промени

Европейският съюз призова за минимална възраст за ползване на социалните медии. Същевременно той напомни на държавите членки, че националните закони не трябва да противоречат на Закона за цифровите услуги (DSA) на ЕС – директива, която изисква от технологичните компании да намалят рисковете, свързани с алгоритмите и тяхното въздействие върху непълнолетните.

„DSA и Европейската комисия са единствените органи, които могат да налагат допълнителни задължения на големите платформи“ — обясни пред репортери Томас Рение, говорител на Европейската комисия по въпросите на технологиите.

Вместо това, държавите членки са разочаровани от Брюксел, казва Рихтер. Те не вярват, че ЕС е в състояние ефективно да прилага законите си срещу чуждестранните технологични гиганти, особено от САЩ. „Законът за цифровите услуги (DSA) изисква големите онлайн платформи да променят алгоритмите и дизайна си по начин, който намалява системните рискове, особено за непълнолетните“ —- посочва той.

Освен това, доставчиците на услуги трябва да предоставят данни на изследователите за независими оценки на риска, обяснява Рихтер. „На практика това не се е случило в значителна степен. Ето защо по-строгите предложения, включително забраните за социални медии, получиха по-голяма подкрепа“ — заключи експертът.

Технологичните компании се оплакват от цензура

Плановете на европейските политици срещнаха агресивна реакция от страна на американските технологични корпорации. Например, по-рано тази седмица Илон Мъск, собственик на платформата X, нарече испанския премиер „тиранин и предател на испанския народ“, след като той обяви планове за забрана на използването на социалните медии от деца.

Мъск, както и основателят на Facebook и председател на Meta Марк Зукърбърг, преди това са се опитвали да представят европейските правила за интернет регулиране като извинение за възпрепятстване на свободата на словото в интернет.

Онлайн-активистът Дамиер, от друга страна, смята, че е време страните от ЕС съвместно да инвестират в европейски алтернативи на съществуващите социални мрежи, за да прекъснат неевропейското господство в тази област, защото дигиталният живот в момента е почти невъзможен без тях. „Ние сме заложници на големи американски компании“ —- обяснява експертът.

Спомнете си, че Европа ускорява отказа си от американските цифрови услуги и софтуер, с което се цели минимизиране на зависимостите от големите и външни технологични гиганти, като Microsoft и други. В качеството на алтернативи ще се използват местни или безплатни програми на фона на опасенията относно прекомерната зависимост от неевропейски технологии и желанието за суверенитет, пише АP.

Другият повод за тази стъпка е притеснението на Европейския съюз от натиск за ограничаване на достъпа до услугите на американските компании от страна на администрацията на Доналд Тръмп при желание за налагане на санкции.