Ето какво се случи, когато телескопът Хъбъл в продължение на 100 часа се взираше в пустотата

През месец април 1990 г. се случва важно събитие в областта на астрономията – НАСА и Европейската космическа агенция изстрелват в космоса телескопа „Хъбъл“. За разлика от наземните телескопи този научен инструмент не трябва да „наднича“ в космическото пространство през призмата на земната атмосфера, защото се намира в космическото пространство. Поради това той е 10 пъти по-мощен от който и да е телескоп, разположен на Земята. Телескопът „Хъбъл“ работи вече повече от 30 последователни години и за това време е помогнал за извършването на много научни открития. Но в първите години на използването му учените не бяха сигурни на какво е способен. Удивителните способности на телескопа бяха доказани едва след като един учен се осмели да насочи неговия обектив към празно място в небето и го остави така в продължение на 100 часа.

На какво е способен космическият телескоп Хъбъл

Авторите на научното издание IFL Science наскоро разказаха невероятната история за възможностите на телескопа Хъбъл. Преди да започнат пълноценното използване на най-новия по онова време космически телескоп, астрономите са искали да знаят какви максимално отдалечени от нас обекти ще може да вижда той. Влиятелният астроном Джон Бакъл считал, че въпреки мощта си и това, че се намира извън Земята, Хъбъл няма да помогне на учените да открият нови галактики. Според него апаратът може да направи добри снимки на вече известните галактики, но нищо повече.

Но астрономът Робърт Уилямс изглежда е вярвал много повече във възможностите на Хъбъл. През май и юни 1994 г. той изследва широкоъгълните снимки на космическия телескоп и забелязва, че изображенията, направени с дълго отворен затвор, дават възможност да се видят дори много отдалечени обекти. При една толкова дълга експозиция оптиката на телескопа остава отворена дълго време, което позволява да се събере повече светлина и да се направи по-детайлна снимка. По онова време астрономът отговарял за 10% от работното време на Хъбъл и решил да проведе смел експеримент, за да провери догадките си.

Чрез контролния панел ученият насочва обектива на телескопа към област от пространството, в която няма обекти, видими от наземните телескопи. Тъй като в нощното небе има толкова много звезди, изследователят избрал област, която за нас е сравнима по размер с главата на карфица на една ръка разстояние. Тази област се намира в района на съзвездието Голямата мечка.

Снимките на галактики в космоса

За огромна изненада на всички учени тази образно казано точка в небето, която изглеждаше напълно празна, се оказа съвсем различна от това, което изглеждаше, когато се гледаше с наземни телескопи. Когато астрономът оставил „Хъбъл“ да наблюдава избраната област в продължение на 100 часа с много дълга експозиция, телескопът предоставил на науката известната снимка Hubble Deep Field (HDF). Тя е сглобена от учените от 342 отделни изображения и всеки от 3000-те обекта в нея са напълно нови за учените галактики.

След получаването на това изображение за човечеството стана още по-ясно колко голяма е Вселената. Впоследствие учените успяха да получат по-подробни изображения. Така например през 2004 г. в резултат на 12-дневно наблюдение бе получено изображение, наречено Hubble Ultra Deep Field (HUDF), в което учените видяха около 10 000 галактики.

През 2012 г. с телескопа „Хъбъл“ е направена снимката Extreme Deep Field (XDF). За да я създадат, учените комбинират повече от 2000 изображения, заснети от телескопа в продължение на 10 години. Снимката съдържа 5500 галактики, най-отдалечената от които е на разстояние 13,2 млрд. светлинни години.

Какво ще стане с телескопа Хъбъл в бъдеще

Телескопът Хъбъл работи вече повече от 30 години – понякога има сериозни проблеми, но те могат да бъдат отстранени. Благодарение на неговите изображения учените всяка година научават нещо ново за космоса. Така например през 2019 г. телескопът направи снимка на гигантско страшно лице, което ни гледа от дълбините на космоса.

Телескопът Хъбъл вероятно ще спре да работи след 2030 г. След края на експлоатацията той ще бъде потопен в дълбоките води на Тихия океан – очаква се част от конструкцията с тегло 100 тона да изгори в земната атмосфера. Около 5 тона отломки ще паднат във водата.

През 2022 г. стана ясно, че SpaceX иска да окаже влияние върху живота на известния телескоп. Надяваме се, че разработеният от нея космически кораб Dragon с астронавти на борда ще може да се приближи до конструкцията, а специалистите ще отстранят всички неизправни компоненти на системата. Ако това бъде направено, космическият телескоп ще може да работи още около 20 години.