Ето кои са най-странните операционни системи към днешен ден

В света има много странни неща: например странни устройства и странни програми, които понякога се използват от много странни хора. Особено място сред този тип софтуер заемат необичайните операционни системи – гледайки ги, не можете да не се запитате: на кого изобщо може да хрумне подобна идея? Ако сте запознати само с Windows, macOS и Linux, тогава се дръжте по-здраво – ще се потопим в света на най-оригиналните и понякога абсолютно безумни операционни системи, създадени от човечеството. Макар че на моменти изглежда, че и в тези идеи понякога име нещо рептилоидно.

Temple OS и Zeal

За знаменитата операционна система Temple OS вече е писано много, затова няма да се спираме подробно на този проект. Нейният създател, шизофреничният програмист Тери Дейвис, почина през август 2018 г., но работата му продължава и днес.

Дейвис твърдеше, че е получил божествено откровение, в резултат на което започна да пише своя собствена операционна система, вдъхновена от религията, донякъде подобна на Commodore 64, но за PC платформата. Системата се получи многозадачна, многоядрена, с едно адресно пространство и без мрежова поддръжка, както и с отворен код. Temple OS разчита на собствената си файлова система RedSea и е частично написана на езика за програмиране „HolyC“, изобретен от самия Дейвис. Всички тези факти, общо взето, са широко известни, но малко известен е фактът, че Temple OS има последователи – например ZealOS, базирана на модернизирана 64-битова версия на Temple.

За разлика от оригиналната система Davis, която беше ограничена до 16-битова графика, ZealOS използва 32-битова графика. Тя разполага с пълноценна поддръжка на AHCI и, което е по-важно, с мрежов стек и драйвери за мрежови карти. Освен това може да работи на UEFI устройства (зареждането на UEFI се извършва чрез зареждащата програма Limine с лиценз BSD2), което означава, че операционната система е направила значителна крачка напред по отношение на архитектурата в сравнение с предшественика си. Въпреки това ZealOS все още е проект, който може да бъде категоризиран по-скоро като алтернативно изкуство, отколкото като ИТ. Въпреки това е напълно възможно да се изучава вътрешната анатомия на операционните системи по негов пример, макар, че ReactOS е много по-подходяща за тази цел.

Sabily

Ако говорим за операционни системи с „религиозна насоченост“, не можем да не споменем Sabily, която се нарича още „Ubuntu Muslim Edition“. Тази версия на Ubuntu е разработена от последователи на исляма специално за мюсюлмани: дистрибутивният пакет включва набор от допълнителни помощни програми, като например инструмент за определяне на времето за молитва, програма за изучаване на Корана, календара хиджра, Minbar – приложение, което възпроизвежда призива за молитва няколко пъти на ден, калкулатора Zakat Calc, който помага да се определят различните суми на задължителните благотворителни дарения, и други. Всъщност главната особеност на Sabily беше поддръжката на арабски език без никакви допълнителни настройки.

Има три издания на Sabily: Small, което включваше само основен набор от приложения, Full с допълнително образователно съдържание и медийни кодеци, и Ultimate, най-пълното. Дистрибуцията се появи през 2007 г. и премина през 9 версии, но през декември 2011 г. поддръжката ѝ беше преустановена.

Suicide Linux

Ако говорим за Linux, сега е моментът да споменем може би най-странната дистрибуция от всички: Suicide Linux.

Преди много време, когато дърветата бяха големи, а оперативната памет – малка, много хора се запознаха с Linux за първи път и забелязаха, че за разлика от Windows съобщенията за грешки тук не са толкова информативни, а понякога системата просто не иска да направи това, което трябва, по неизвестни причини. В Suicide Linux тази философия е доведена до абсолют: всяка грешка при въвеждане на команди в конзолата се възприема от операционната система като искане за почистване на твърдия диск „rm -rf /“.

Тази дистрибуция е своеобразна игра, за да видите колко дълго можете да използвате системата, преди да загубите всичките си данни. В същото време тя ще ви позволи да усъвършенствате уменията си за работа с джедайския терминал и да научите синтаксиса на командите на Linux. Между другото, за ваше удобство разработчиците разпространяват Suicide Linux като Docker контейнер.

TRON

Тази операционна система е създадена от д-р Кен Сакамура от Токийския университет. TRON (съкращение от The Real-Time Operating system Nucleus) е замислена като междуплатформена операционна система за реално време, която може да работи на широк спектър от различни, предимно вградени и индустриални устройства.

Проектът е основан през 1984 г. с амбициозна цел: да се създаде идеална компютърна архитектура и мрежа, която да отговаря на всички нужди на обществото. Изходният код на T-Kernel е с отворен код и разработчиците могат да го модифицират, за да осигурят съвместимост с различните хардуерни архитектури. Може да се предположи, че TRON ще остане експериментален проект на група университетски учени, но още през 90-те години тази система (или по-скоро нейното ядро) намира приложение в много устройства – на първо място в бордовите компютри на автомобилите и промишлените роботи, произведени в Япония. Въпреки че съществуват и версии на операционната система с графичен потребителски интерфейс (разбира се, изключително на японски език). Липсата на ясна документация на английски език е довела до факта, че проектът TRON е почти непознат извън Япония, но продължава да се развива активно.

AROS

В годините, когато се ражда TRON, на Земята царуват динозавърските компютри Commodore 64, които за мнозина изглеждат вечни. Тези машини осигуряваха ярки цветни графики в ерата на монохромните дисплеи, а 16/32-битовата Amiga беше високопроизводителен компютър, който се превърна в индустриален стандарт за редактиране на аудио и видео.

Дните на Amiga отминаха, но феновете на платформата останаха. Затова група ентусиасти реши да разработи операционна система с отворен код, наречена AROS, базирана на принципите на AmigaOS 3.1, но способна да работи на 32-битови IBM-съвместими компютри, PowerPC, Amiga m68k и ARM (във версията за Raspberry Pi).

Според замисъла на авторите съкращението AROS е означавало Amiga Research Operating System, но за да се избегнат спорове със собствениците на търговската марка, името е променено на рекурсивното съкращение AROS Research Operating System. Проектът се заражда през 1995 г., а днес се е превърнал в пълноценна съвременна реализация на AmigaOS с поддръжката на актуален хардуер, в частност графичните карти GeForce на Nvidia. Изискванията за стартиране на системата на платформа x86 са повече от скромни: необходим ви е процесор, по-нов от Intel 80486 (препоръчителна минимална тактова честота 700 MHz) и 256 MB RAM.

Visopsys

Visopsys е друга операционна система x86, създадена от ентусиазирания програмист Анди Маклафлин в съответствие с личните му представи за красота. Той започва да разработва системата през 1997 г., след като посещава тридневен курс за професионални разработчици на Python, посветен на архитектурата на системната платформа, и оттогава не може да спре.

Visopsys се разпространява под GNU лиценза. Това е 32-битова система с монолитно ядро, минималистичен набор от приложения и много приятен прозоречен интерфейс, като графичната подсистема е интегрирана в ядрото. По-голямата част от кода е написана на C, а малки части са написани на x86 асемблер.

Може би една от най-важните характеристики на Visopsys е малкият размер на дистрибутивния пакет (минималната версия се побира на дискета, а образът на Live CD заема малко над 22 Мбайта). Друга особеност е уникалната система за работа с дискови дялове, подобна на Symantec Partition Magic, от която се е вдъхновил Маклафлин. Операционната система поддържа таблици с дялове DOS/MBR и UEFI и е в основата на Partition Logic.

Разбира се, Visopsys не може да се похвали с толкова богати възможности, колкото например Linux, но може да послужи като интересен продукт за инсталиране на хардуер със скромна хардуерна конфигурация или като основа за разработване на производни (например вградени) системи.

PonyOS

И накрая, но не на последно място, ето една операционна система, създадена от феновете на анимационния телевизионен сериал „Моето малко пони: приятелството е магия“. Запознайте се с PonyOS!

Човек може да предположи, че това е просто поредният аматьорски продукт, базиран на Linux, но разработчиците твърдят, че използваното ядро е от ToAruOS. Системата може да се похвали с няколко стандартни помощни програми с отворени източници и с мениджър на прозорци, който позволява не само да премествате и мащабирате прозорците, но и незнайно защо да ги въртите. И, разбира се, PonyOS навсякъде има много персонажи.

Актуализациите на системата традиционно се пускат на 1-ви април, така че не бива да я приемате на сериозно. Но иначе проектът заслужава всички похвали. И наистина, ако Windows вземе, че се пенсионира, все ще намерим какво да инсталираме на компютрите си.