Защо вече не може да се вярва на Google

През 2005 г. Google реши да се конкурира с ICQ, MSN и Skype и пусна месинджъра Google Talk (Gchat), базиран на отворения протокол XMPP с разпределена архитектура. На пръв поглед това изглеждаше чудесно: Google популяризира отворен, безплатен протокол! де да беше така.

Google не се съобрази със спецификациите и не осигури поддръжката на всички функции на XMPP. В резултат на това разработването на отворения стандарт силно се забави, за да се адаптира към действията на Google. Страхотните нови функции (като например аватарите) никой не използваше, защото Google Talk не ги поддържаше. Разработчиците на XMPP се превърнаха в системни администратори на сървърите на Google.

Краят е напълно предвидим: през 2013 г. Google реши да закрие Gtalk/XMPP и да забрави за него, което на практика спря разработването на XMPP за много години. Общността все още не се е възстановила от този удар. Това е пример за щетите, които Google/Meta/Microsoft нанасят на IT индустрията. Така е с всичко… Главното е личният интерес и бизнеса без да ти пука за останалите.

Враждебните действия на Google

През последните няколко години действията на Google станаха доста по-различни от обичайните бизнес практики на компанията. Мнозина заподозряха нещо нередно, след като през 2018 г. корпорацията се отказа от историческия си лозунг „Не бъди зъл“ (Don’t be evil), като премахна фразата от корпоративния си етичен кодекс.

По-нататъшните събития потвърдиха тези подозрения. Ето списък на някои от действията на Google през последните години, които трудно могат да бъдат описани като нещо различно от враждебни към потребителите.

• Прилагане на спецификацията Manifest v3 за разширенията на Chrome, което силно затруднява работата на блокерите на реклами.
• Опит за саботиране на JPEG XL. Нека да напомним, че през декември 2022 г. Google внезапно премахна поддръжката на JPEG XL от Chromium, въпреки че този формат за компресиране на графики в много отношения превъзхожда AVIF, WebP и другите съвременни формати. Единствено последвалата подкрепа от страна на Apple и някои други компании даде надежда, че разработването на един обещаващ формат няма да бъде изоставено. Сега в тракера на Google за докладване и отстраняване на грешките се обмисля връщането на JPEG XL в Chromium.
• Предлагане на нов стандарт за удостоверяване на устройствата за интегритет на уеб средата (Web Environment Integrity, WEI), наречен „DRM за уеб сайтовете„. Технологията изисква, за да получи достъп до съдържанието на даден уеб сайт, клиентското устройство (смартфон или компютър) трябва да бъде „атестирано“ чрез API за удостоверяване, който е собственост на Google, и едва тогава то ще получи достъп до сайта. Apple наскоро интегрира подобна схема за „атестиране“, наречена Private Access Tokens, в macOS 13, iOS 16 и Safari.

Всички вече свикнаха, че Google унищожава популярни услуги, които не генерират достатъчно приходи. Изглежда, че дори популярността на дадена услуга не корелира по никакъв начин с вероятността за нейното закриване. Напротив, колкото повече са потребителите – толкова по-високи са инфраструктурните разходи, т.е. по-голям е стимулът за закриване на услугата. Странно е дори, че Google Maps, която отдавна е безнадеждно нерентабилна, все още е жива.

Ситуацията се утежнява от голямата свобода на служителите на Google да стартират проекти на трети страни в работно време и закупуването на голям брой стартиращи компании, които Google придобива заради човешките ресурси и затваря услугата скоро след сделката.

Вече 288 проекта са намерили своето финално място в гробището за проекти на Google. Нека погледнем назад към някои от загубите:

• Picasa (2002-2015 г.). Безплатна програма, а след това и уеб услуга за работа с цифрови снимки.

• Google Code Search (2006-2012 г.). Търсене на код.
• Google Talk (2005-2013 г.). Популярен XMPP месинджър с поддръжка на текст и глас, вграден в уеб интерфейса на Gmail (известен също като Gchat).
• Google Reader (2005-2013 г.). Популярен агрегатор на RSS/Atom емисии.
• Google Code (2005-2016). Хостинг на хранилища с вградени системи за контрол на версиите Subversion, Mercurial и Git, система за проследяване на грешки и wiki за документация.
• Уеб хостингът в Google Drive (2012-2016 г.). Хостинг на опростени статични сайтове на HTML и CSS, каквито в момента работят в Github.
• Проектът Ara (2013-2016 г.). Модулен смартфон.
• Panoramio (2005-2016 г.). Услуга за географско маркиране и публикуване на снимки в слой в Google Maps, която Google купи през 2005 г.
• Google URL Shortener. Устройство за съкращаване на линкове в goo.gl.
  Google+ (2011-2019 г.). Социална мрежа с оригинална концепция за „социални кръгове“ и интеграция на други продукти на компанията, като Google Drive, Blogger и YouTube. Показа бърз растеж през първите години от съществуването си, като много известни техници и всички служители на Google преминаха към нея. Това беше четвъртият опит на Google да пусне социална мрежа след Google Buzz (2010-2011 г.), Google Friend Connect (2008-2012 г.) и Orkut (2004 г., закупен през 2013 г.).
• Google Sites (2008-2021 г.). Уеб редактор за създаване на лични и бизнес уебсайтове.
• G Suite (2006-2022). Безплатен пакет от приложения за съвместна работа.
• Google Hangouts (2013-2022 г.). Изключително качествен междуплатформен месинджър. Любопитно е, че някои хора избягват да използват Google Hangouts, спомняйки си традицията на Google да убива своите проекти и особено своите месинджъри. Опасенията наистина се сбъднаха. Услугата бе закрита през 2022 г.
• Google Stadia (2019-2023 г.). Услуга за облачни игри, вероятно най-добрата в интернет.
• Google Domains. Последният труп в гробището. Планира се регистрациите на домейни да бъдат прекратени през септември 2023 г.

Като цяло днес репутацията на Google е далеч от идеала от 2000 г., когато в зората на своето съществуване тя работеше под изключително популярното в целия свят мото „Не бъди зъл“ (Don’t be evil), стремеше се да организира цялата информация на света и на 1-ви април предостави на всички потребители безплатно пощенски кутии с обем 1 GB, въпреки че повечето пощенски услуги имаха ограничения от 5-10 MB. Сега това не е просто една „лоша“ корпорация, а нещо още по-лошо. Това е компания, превърнала се в корпорация, която вчера е преминала на страната на злото – и тъй като още не е свикнала с това положение на нещата, действа с пълни сили. А все още има наивни потребители, които не са променили доброто си отношение от добрите стари времена…

За съжаление, времената се промениха. Сега някои събития приличат на самоизпълняващи се пророчества: услугите трябва да бъдат затворени, защото потребителите предвиждат затварянето им и предварително си тръгват. Нещо като доверените банки, които изведнъж престават да бъдат надеждни, щом доверието в тях бъде изгубено. Или както е с инвестиционните продукти, при които търсенето се определя единствено от вярата на хората, че цената им в бъдеще няма да падне.

Защо потребителите вече не могат така силно да вярват в Google

Поглеждайки към гробището на Google, човек осъзнава, че интернет гигантът в крайна сметка ще закрие всички услуги, които използваме. Компанията се стреми да бъде възможно най-иновативна и адаптивна, което означава непрекъснато да закрива остарелите услуги и да създава нови. Това е на практика единственият начин да се оцелее в един бързо променящ се свят.

Но какво означава това за обикновения потребител?

Това означава, че не можете да разчитате на техническата поддръжка на Google. Дори и сега тя е истинска смехория дори за платените услуги, но в бъдеще може да спре във всеки един момент. Виждаме това в примера с Google Domains, платена услуга с 10 милиона потребители. Бизнес с оборот от 180 млн. долара годишно, който Google закрива почти изцяло и продава остатъка на Squarespace.

Когато купувате продукти на Google, не можете да сте сигурни в тяхното бъдещо съществуване. По-скоро можете да сте сигурни в обратното. Купувачите на устройствата за интелигентен дом Google Home/Nest знаят това – подразделение, което вече трудно диша, а самите устройства започват да приличат на тухли поради липсата на поддръжка. А Nest някога беше популярна марка, преди да бъде купена от Google.

Можете да се доверите на Google само в една област – закупуването на онлайн реклама. Ако сте компания, която поръчва реклама, ще получите необходимите гаранции. Това е единственият реален бизнес на Google, а всичко останало е просто забавление.

Къде търсачката на Google вече започна да дава по-слаби резултати

Качеството на търсенето в Google от години насам няма подобрение. Днес израсна цяло поколение търсачки, които надминават ветерана по отношение на качеството на търсенето.

За търсене на код (и генериране на код) е по-добре да използвате StackOverflow, You.com, Neeva (Snowflake беше купен преди три месеца и търсачката бе премахната от публичен достъп), ChatGPT, за хранилища и статични сайтове – Github, за RSS емисии – Feedly и т.н., а социалните мрежи предлагат месинджъри за всеки вкус и всяко предпочитание.

Жалко е само, че Google до голяма степен погуби XMPP и редица други наистина добри проекти с действията си… Това са съпътстващите щети от слона в магазина за порцелан.

Ако бизнесът на Google зависеше от доверието на хората (както е при банките), компанията щеше да е в тежка криза или да фалира. Корпорацията има късмет, че IT индустрията е структурирана по по-различен начин. Докато правите качествени безплатни продукти – хората ще ги използват независимо от репутацията на разработчика (дори и той да е убиец). В края на краищата това са просто софтуерни технически инструменти.

Но вече не може да се вярва на Google както бе преди още в самото начало. Компанията вече е способна да направи всичко – от спиране на всяка услуга до произволно блокиране на акаунти. Истинските клиенти на Google са юридически лица, които купуват реклама. Те са тези, които наистина получават техническа поддръжка на живо. От гледна точка на Google обикновените потребители са просто едно стадо, което послушно следва линковете и консумира това, което му се предлага.

Но може би нещата ще се променят и Google ще си припомни девиза Don’t be evil.