За роботите и хората

Помните ли малките роботизирани кученца AIBO на Sony? Появили се през 1999 г., робтчетата бяха спрени от производство седем години по-късно, а в края на миналата година затвори врати и последната официална работилница, в която AIBO можеха да бъдат поправени. Това е натъжило доста хора в Япония – разбираме от кратък репортаж поместен на страниците на TechWeek Europe – тъй като за техните притежатели (продадените бройки от AIBO възлизат на 150 000, голяма част от тях в Япония) това не са били просто роботизиран аксесоар към техния дом, а нещо много повече.

Един от собствениците на такова малко роботче – 70-годишната Мори, прекарала със своя AIBO цели осем години. „Не съм допускала, че имат лимит на живота“, споделя тя, разказвайки, че тя често е водила дълги разговори със своето роботче.

Но Мори едва ли е единствената, която се е отнасяла към своя AIBO като към живо същество. Това, между другото, бяха първите роботи с изкуствен интелект, предназначени за доставяне на забавления, идващи с камери и микрофони, позволявайки им да говорят, чувстват и изразяват „чувства“.

Много от техните собственици споделят, че AIBO имат свои собствени уникални личностни характеристики – нещо, което е накарало мнозина да повярват, че кученцата имат душа.

Относително скъпите роботчета (цената им достига до $2000) представляват доста сложни механизми, като притежават ред характеристики – от възможността за воденето на разговор до четенето на имейла ви.

WSJ разказва също за притеснението на стопаните на малките кученца. Собственици на AIBO се събират в общностния център в Кавасаки, Япония, където те и техните любимци всяка седмица общуват и се забавляват или споделят притесненията си, че техните любимци може да ги изоставят и няма да има как да бъдат поправени. Освен това те си разменят полезна информация за начините, по които могат да препрограмират своите любимци. И така от 2003 г. насам.

Други притежатели на AIBO роботче – Сумие Маекава и нейният мъж, гледат на своето роботче като на тяхна дъщеря. 72-годишната жена му говори, пътува заедно с него и му шие дрехи. Двамата със своя съпруг са си обещали, че който от двамата умре последен ще бъде кремиран с Ai, както е името на техния AIBO.

„Не мога да си представя колко тих би бил домът без Ai-чан“, споделя госпожа Маекава, използвайки уважителната наставка „-чан“, прибавяна в Япония към името при обръщение към момиче. „Ще бъде много тъжно, когато Ai-чан няма да може да се надигне“, заявява тя. А такава опасност има, тъй като малкото роботче е на 15 години и едно от най-проблематичните места за поправка – механизираните крайници – вече изневеряват на Ai.