Изглежда невероятно: учените намериха начин да открият повредените варп двигатели на извънземните

Въпреки че съществува теоретична възможност за създаване на варп двигател, на сегашния етап на технологично развитие човечеството не е в състояние да го създаде. Но това не означава, че други цивилизации не са усвоили подобно средство за транспорт. Изследване на учени от Великобритания и Германия показва, че земните технолози могат да открият неуспешните опити за създаване на такива двигатели с помощта на вече съществуващите у нас детектори на гравитационни вълни. Въпреки това, тяхната чувствителност трябва да бъде подобрена.

Общата теория на относителността допуска възможността за създаване на двигатели, които да огъват пространството и да позволяват пътуване през Вселената със скорост, по-голяма от тази на светлината. А мексиканският физик Мигел Алкубиере описа техния теоретичен модел през 90-те години на миналия век. Все още не е възможно да се построят такива двигатели, но по-напредналите цивилизации биха могли да намерят решение. А учените вече могат да симулират работата на един от тези варп двигатели.

Сложно компютърно моделиране разкри редица трудности, с които са се сблъскали създателите на варп двигателя. В допълнение към необходимостта от енергия с отрицателна плътност изследователите установиха още един проблем – сложността на управлението и деактивирането на варп балона, в който се движи космическият кораб. Работата е там, че е невъзможно да се изпрати сигнал, докато той се движи, пише Universe Today. Събитията вътре в мехура едва ли могат да повлияят на събитията извън него.

По отношение на моделирането на варп двигателя в динамика основната трудност е стабилността на работата му. Изчисленията показват, че двигателят може да създаде варп балон, но уравненията, които биха го поддържали в стабилна конфигурация във времето, са неизвестни. По този начин, установяват учените, той бързо еволюира и в повечето случаи ще се разсее или разруши в централната точка.

Именно тези нестабилности могат да бъдат уловени от детекторите на гравитационни вълни. След като двигателят на Алкубиер успешно достигне определена скорост, той става неоткриваем, но само ако има последователност и стабилност. Ако тези условия бъдат нарушени, той може да бъде открит. А колапсът на деформационния мехур създава гравитационни вълни, чиито свойства наподобяват сблъсъка на две черни дупки.

За съжаление засега този сигнал е извън чувствителността на наземните детектори на гравитационни вълни. Но когато астрономите се сдобият с инструменти с възможност за работа с по-висока гравитационна честота, тази интересна хипотеза ще може да бъде проверена.

Изглежда, че скоро няма да се появи варп двигател, но може би свръхсветлинната комуникация ще бъде по-лесна. Авторите на миналогодишно изследване изчислиха, че предаването на информация ще изисква много по-малко отрицателна енергия, отколкото ускоряването на макроскопични обекти като космическите кораби. Това, което е още по-интересно, е, че нашата цивилизация вече е способна да създаде необходимото количество от тази енергия.