Изкуственият интелект подобрява ефективността при хората със СДВХ и аутизъм

Интегрирането на изкуствения интелект с акцент върху етичните гаранции, които помагат на служителите с невронни нарушения, е правилният и икономически жизнеспособен ход, каза Кристи Бойд, експерт по етика на данните в SAS, съобщава CNBC.

Проучване на Министерството на бизнеса и търговията на Обединеното кралство показа, че генеративният изкуствен интелект помага на професионалистите със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), аутизъм, дислексия и други когнитивни и комуникационни увреждания да работят при по-равнопоставени условия.

Те са с 25% по-доволни от асистентите с изкуствен интелект в сравнение с респондентите с невротипично развитие и са по-склонни да препоръчват такива инструменти на други.

„Когато ставам и се разхождам из стаята по време на среща, не си водя бележки. Сега изкуственият интелект може да превърне цялата среща в препис и да подчертае ключовите теми“ — каза Тара ДеЗао, старши директор продуктов маркетинг в Pega.

Като възрастна, тя е диагностицирана с комбинирано разстройство със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, което съчетава симптоми на невнимание и хиперактивност.

ДеЗао подчертава, че за нея е било трудно да пробие в бизнеса и че ИИ-решенията са от голяма полза.

Инструментите, базирани на изкуствен интелект, се използват в различни области, но най-често намират приложение за водене на бележки, планиране и вътрешна комуникация.

Възвръщаемост на инвестициите

Изкуственият интелект е особено ефективен при задачите, свързани с комуникация, управление на времето и организация на работата. Той помага на служителите с неврологични увреждания да се адаптират към работната среда. В замяна те внасят уникални качества в екипа — хиперфокус, креативност, емпатия и нишова експертиза.

Проучванията показват, че компаниите, които наблягат на приобщаването, генерират почти 20% повече приходи.

Бойд, позовавайки се на анализ на SAS, заяви, че фирмите, които инвестират повече в управлението и сигурността на изкуствения интелект, са 1,6 пъти по-склонни да видят двойна възвръщаемост на инвестициите.

Тя отбелязва три ключови риска, които трябва да се вземат предвид при разработването на технологии за хора с неврологични увреждания: противоречиви потребности, несъзнателни пристрастия и неподходящо разкриване на информация.

„Хората с дислексия могат да се възползват от програмите за четене на документи, а служителите с биполярно разстройство или други неврологични психични разстройства могат да се възползват от планиране, подпомогнато от изкуствен интелект“ — отбелязва тя.

Организациите трябва да предвиждат подобни конфликти и да създават многостепенни условия или гъвкави, основани на избор рамки, за да помогнат за балансиране на конкуриращите се интереси и да затвърдят принципите на равенство и приобщаване, казва Бойд.

Проучване на университета Дюк установи, че алгоритмите могат неволно да свържат невроразнообразието с опасност, болест или негативизъм. Служителите също са изправени пред риск от дискриминация на работното място, така че е важно компаниите да осигурят безопасни начини за използване на ИИ-инструментите, без публично разкриване на диагнози.

Бойд подчертава, че е важно да се вземат предвид различните мнения на всички етапи, да се провеждат редовни одити и да се осигуряват безопасни канали за анонимно докладване на опасения.

Изкуственият интелект включи светлината

Работата за осигуряване на по-справедливо внедряване на изкуствения интелект едва сега започва.

В началото на октомври, организацията с нестопанска цел Humane Intelligence стартира предизвикателството Bias Bounty Challenge, в което участниците могат да разобличат предразсъдъците с цел създаване на „по-приобщаващи комуникационни платформи, особено за потребителите с когнитивни различия, сензорна чувствителност или алтернативни стилове на комуникация“.

Например, изкуственият интелект за разпознаване на емоциите би могъл да помогне на хората с емоционални затруднения, позволявайки им да разбират по-добре другите хора по време на видео разговори. Технологията обаче трябва да обърне голямо внимание на пристрастията, за да интерпретира правилно и безпристрастно различните модели на комуникация.

ДеЗао казва, че диагностицирането със СДВХ е като „някой да включи лампата в много, много тъмна стая“.

„Един от най-предизвикателните аспекти на нашия хиперсвързан, забързан свят е, че от всеки се очаква да върши много задачи едновременно. С моята форма на СДВХ това е практически невъзможно“ — отбелязва тя.

Според ДеЗао, една от най-полезните особености на изкуствения интелект е способността да приема инструкции и да си върши работата, което позволява на човек да се съсредоточи върху задачата, пред която е изправен.

„Ако работя върху нещо и след това постъпи нова заявка в Slack или Teams, това напълно ме изхвърля от пътя. Възможността да взема тази заявка, бързо да я възложа на външни изпълнители да работят по нея, докато аз продължавам да завършвам първоначалната задача, се оказа истинско спасение за мен“ — казва тя.