Може ли изкуственият интелект да сложи край на опитите с животни?

Никой не обича да провежда научни опити върху животни – от любителите на животните до лабораторните специалисти. Тези тестове се провеждат, за да се гарантира, че лекарствата и другите вещества са безопасни за хората. От години изследователите се стремят да намерят алтернативи, а сега изкуственият интелект (ИИ) ускорява процеса.

Едно от приложенията на ИИ в тази област е да се използва за анализ на всички съществуващи данни от тестове върху животни, за да се избегнат нови ненужни тестове.

Джоузеф Манупело, старши анализатор в Комитета на лекарите за отговорна медицина (САЩ) отбелязва, че за учените може да е трудно да пресеят купчини с данни, за да намерят необходимата им информация.

„Вълнува ме използването на модели с изкуствен интелект като ChatGPT за извличане и синтезиране на всички налични данни и за тяхната максимално полезна употреба.“

споделя Манупело

Томас Хартунг, професор по токсикология в университета „Джонс Хопкинс“ и директор на Центъра за алтернативи на изпитанията върху животни, твърди, че изкуственият интелект работи също толкова добре, а понякога и по-добре от хората, при извличането на информация от научни статии.

Една от основните причини за настоящите опити с животни е необходимостта от тестване на нови химикали, като всяка година се появяват повече от 1000 нови.

Професор Хартунг подчертава, че обучени системи с изкуствен интелект започват да определят токсичността на нови химични съединения, а това може да направи процеса много по-лесен и бърз.

„ИИ осигурява „огромен скок напред“ в мощта и точността на токсикологичните изследвания.“

споделя професор Хартунг

Той отбелязва, че ИИ вече участва във всеки етап от изпитването на токсичността и дори се използва за създаването на нови лекарства.

Въпреки това, системите с ИИ не са безупречни при определянето на безопасността на химикалите. Един от проблемите е т.нар. предубеденост на данните. Например, ако алгоритмите са обучени върху данни предимно от една етническа група, техните заключения може да не са подходящи за хора от друга етническа група. Въпреки това тестването на лекарства за хора върху животни понякога е неефективно. Например лекарството за артрит Vioxx премина успешно етапа на изпитване върху животни, но след това беше изтеглено от пазара поради повишен риск от инфаркт и инсулт при хора. Обратно – аспиринът, който е токсичен за ембрионите на плъхове се използва широко от хората.

Един от проектите, целящ да замени опитите с животни с изкуствен интелект се нарича AnimalGAN.

Разработен от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), този софтуер трябва да определя с точност как плъховете реагират на различни химикали. Подобен международен проект – Virtual Second Species, създава виртуално куче, обучено с помощта на данни от тестове върху кучета.

Преди да започнат опитите с хора, новите лекарства първо се тестват върху плъхове и кучета, за да се провери потенциалната им токсичност. Основното предизвикателство за изпитванията с изкуствени животни е получаването на регулаторно одобрение, а това най-вероятно ще отнеме време.

Ема Грандж, директор по научните и регулаторните въпроси в Cruelty Free International, твърди, че трябва да се положат всички усилия за спиране на изпитванията върху животни.

Керстин Клайншмидт-Дорр, главен ветеринарен лекар в немската фармацевтична компания Merck, казва, че опитите с животни може да не изчезнат за една нощ. Нейната компания подкрепя проекта Virtual Second Species.

„Използването на животни е необходимо и по много причини задължително, но ние вярваме в бъдещето, в което ще намерим по-добри решения, които не изискват опити с животни, за да решим съществуващите проблеми.“

казва тя