Интелектът възниква, когато мозъкът работи като едно цяло

Интелигентността не възниква в отделна „умна“ част на мозъка, а в резултат на координираната работа на всички негови мрежи, съобщава ScienceDaily, позовавайки се на изследване в Nature Communications.

Изследователи от Университета Нотр Дам анализираха данни от невровизуализации на 831 участници в проекта Human Connectome Project. Те са използвали и независима извадка от 145 възрастни. Целта е била да се установи как цялостната организация на мозъка е свързана с когнитивните способности. Резултатите подкрепили така наречената „мрежова теория на невронауката“.

Терминът „общ интелект“ се отнася до положителната корелация между различните когнитивни умения. Хората, които са добри в една задача, обикновено са добри и в други. „Проблемът с интелигентността не е локализацията на функциите“ —- казва Арон Барби. „Ключовият въпрос е как интелигентността произтича от принципите на глобалната организация на мозъка.“

Според теорията, интелигентността зависи от ефективността на интеграцията между мрежите. Мозъкът трябва да комбинира локалната специализация с глобалната координация.

„Открихме системна мозъчна координация, която е едновременно стабилна и адаптивна“ — казва водещият автор Рамзи Уилкокс. Интелигентността при този подход е свойство на цялата мрежа, а не на отделен възел. Нито една специфична кортикална област не обяснява резултатите сама по себе си. Балансът между специализация и интеграция е от решаващо значение.

Констатациите имат значение и за развитието на изкуствения интелект. Ако човешкият интелект се основава на системна организация, мащабирането на отделните алгоритми може да не е достатъчно. Единството на ума отразява архитектурата на целия мозък, а не доминирането на една структура. Това открива нови подходи към разбирането на когницията и невропластичността.