Историята на „некомерсиалната“ лаборатория OpenAI, която твърде много хареса парите

Лабораторията OpenAI е създадена на 11-ти декември 2015 г. като организация с нестопанска цел, която работи в полза на цялото човечество. Напълно безкористно, в полза на цялата цивилизация, като публикува своите разработки в отворени хранилища за всички хора. Основната идея бе загрижеността, че в бъдеще един силен изкуствен интелект може да се окаже частна собственост на някоя корпорация – а това не може да се допусне. Ето защо бе създадена „обществената лаборатория“.

Но с течение на времето ситуацията се промени. Първо, през 2019 г. се наложи да се регистрира дъщерната структура OpenAI LP (limited partnership), която има право на търговска дейност и печалба. Структурата беше необходима „чисто формално“, за да се узаконят напряавените в компанията инвестиции, които тя е длъжна да върне от бъдещите си печалби. Тъй като лабораторията с нестопанска цел по дефиниция няма печалба, тя „се наложи“ да регистрира LP. Само за да получи инвестицията или инвестициите.

Другата причина за регистрирането на компания с цел печалба е била да защити служителите си, които са били привличани от конкуренти като Google Brain, DeepMind и Facebook с големи суми и премии.

Минават четири години – и бизнесът на OpenAI върви с пълна сила. Днес почти никой не си спомня, че организацията първоначално е била създадена като научна институция с нестопанска цел….

Основаването на „лабораторията с нестопанска цел“

Основателите на лабораторията с нестопанска цел OpenAI са ентусиасти, учени, разработчици и предприемачи в областта на машинното обучение, сред които Сам Алтман и Илън Мъск (двама съпредседатели), Иля Слуцкер (директор на изследователската дейност и един от водещите световни експерти в областта на ML), Грег Брокман (главен технически директор), Питър Тийл, AWS, Y Combinator (всички посочени като спонсори на основателите) и много други. Към момента на основаването на организацията са събрани дарения на обща стойност 1 млрд. долара.

Оригиналният документ на OpenAI за генеративното предварително обучение на LLM (Large language model – голям езиков модел), базирано на трансформъри, от Алек Радфорд и колегите му бе публикуван като предпечатна публикация в уеб сайта на OpenAI на 11-ти юни 2018 г. В него се показва как генеративният езиков модел придобива знания за света и обработва далечни зависимости чрез предварително обучение върху разнообразен текстов корпус с дълги участъци от непрекъснат текст. Това е моделът GPT-1.

Що се отнася до съпредседателите, Сам Алтман написва на официалния уебсайт програмния документ „Планиране на AGI и след това“, в който се изразява официалната политика на OpenAI за изграждането на силен изкуствен интелект и нейната корпоративна мисия.

Първоначално организацията е научна и с нестопанска цел. Но през 2019 г. се стигна до радикална промяна на вектора. OpenAI се превърна в търговска компания, подписа споразумение с Microsoft, получи от нея инвестиции в размер на 1 млрд. долара и се премести в електронния облак Azure.

Съоснователите на лабораторията не станаха автоматично съсобственици на новата компания. Съвсем не. Така например съоснователят и главен изпълнителен директор Сам Алтман изобщо не притежава дял и акции в OpenAI. Съществува определен конфликт между него и истинските собственици на компанията, сред които са Microsoft и други инвеститори.

Самият Алтман може и да не се интересува от печалбите, тъй като се придържа към идеята за ефективен алтруизъм, но инвеститорите определено се интересуват от рентабилността и възвръщаемостта.

В същото време Алтман неведнъж е заявявал необходимостта от „насоки за ИИ“ и е прогнозирал, че ИИ в сегашния си вид ще ликвидира милиони работни места. Някои коментатори виждат в Алтман Франкенщайн, който отчасти съжалява за създаденото от него чудовище и сега иска от правителствените агенции да регулират развитието на ИИ, за да не се случи нещо лошо.

Малко след първия кръг Microsoft направи втори кръг от инвестиции в размер на 10 млрд. долара. Тези пари поддържат OpenAI на повърхността. Големият залог е направен върху корпоративните клиенти, за които наскоро бе въведена специалната услуга ChatGPT Enterprise (GPT-4 с 32 хил. контекста и интерпретатор Advanced Data Analysis). Над 80% от компаниите от Fortune 500 вече използват този LLM.

Сървърите на ChatGPT: 700 000 долара дневно

Понастоящем OpenAI харчи около 700 хил. долара на ден за сървърите на ChatGPT (без да включваме DALL-E2). Дори Алтман е изненадан от настоящите разходи (въпреки че не посочва конкретна цифра).

Платените абонаменти все още не могат да покрият тази сума, така че компанията работи на минус. В края на 2023 г. се очакват приходи в размер на 200 млн. долара, които не покриват разходите. Но още в края на следващите 12 месеца (септември 2023 г. – септември 2024 г.) се очакват приходи в размер на 1 млрд. долара.

През месец май 2023 г. кумулативната загуба на OpenAI от основаването на лабораторията се удвоява до 540 млн. долара.

Отделен проблем за OpenAI е фактът, че първоначалният шум около ChatGPT приключи и аудиторията започна да намалява от юни 2023 г. насам. Може би причината е началото на студентските и ученическите ваканции (аудиторията на Hubra също традиционно спада с около 30% през лятото). От друга страна, това може да е знак, че хората са започнали да овладяват други модели като Llama 2 и да ги пускат на свои собствени сървъри.

Към края на юли аудиторията спада още по-рязко:

От върховата стойност от 1,9 милиарда души аудиторията е спаднала до 1,5 милиарда души, без потребителите на API. Спадът през юли сочи по-сериозни причини за спада от отпуските и ваканциите. Може би причината е канибализацията на API, когато достъпът до OpenAI се осигурява чрез посредническите услуги на трети страни и софтуера на трети страни, в който са интегрирани съответните API.

Списъкът с проблеми не свършва дотук. Все повече писатели подават съдебни искове, в които обвиняват OpenAI в незаконно използване на техните произведения в обучението на GPT, което може да доведе до голям колективен съдебен иск.

Изброените по-горе заплахи носят рискове за финансовото състояние на компанията, поради което някои медии плашат със заплахата от фалит на OpenAI до 2024 г., макар че това е по-скоро необоснована тревога.

Разходите от 700 хил. долара на ден са само 256 млн. долара годишно. Като се има предвид инвестицията на Microsoft в размер на 10 млрд. долара, тези пари са повече от достатъчни за покриване на оперативните разходи за няколко години, дори ако разходите нараснат. Дългосрочната стратегия на OpenAI е да запази инвестициите си възможно най-дълго, след което да излезе на печалба и да стане публична компания.

Според някои експерти за OpenAI и други водещи компании в областта на изкуствения интелект (Anthropic, Inflection AI) е твърде рано да излизат на борсата, тъй като е минало твърде малко време от началото на дейността им.

Ефективният алтруизъм

Сам Алтман е известен като един от апологетите на концепцията за ефективен алтруизъм, която до голяма степен обяснява мотивите и смисъла на неговите действия.

Според официалната дефиниция ефективният алтруизъм е област на изследване и общност от практици, които имат за цел да открият най-добрите начини да се помага на другите и да ги приложат на практика.

„Всеки иска да прави добро, но голяма част от начините за това са неефективни“, казват привържениците на ЕА. „Общността на ЕА се фокусира върху намирането на начини за правене на добри дела, които наистина работят“.

Тази логика вече е довела до появата на много идеи. Например, фокусиране върху идеи, които наистина работят. Използване на професионалната ви кариера за добри цели. Да не се губи време за безполезни професионални занимания. Извършване само на работата, която има значение.

И най-важното – да се сведе до минимум рискът от унищожаване на живота на Земята.

Преди две години Сам Алтман формулира „Законът на Мур за всичко“, който всъщност представлява план за новия технологичен пейзаж през 2020-те и 2030-те години, включително някои идеи за ефективен алтруизъм:

През следващите пет години интелигентният компютърен софтуер ще се научи да чете правни документи и да дава медицински съвети. През следващото десетилетие той ще изпълнява обикновените задачи и вероятно ще се превърне в ИИ компаньон на човека. А през следващите десетилетия той ще прави почти всичко, включително нови научни открития, които ще разширят разбирането ни за всичко.

Няма как да спрем технологичната революция. Тя вече напредва в експоненциален мащаб (което означава, че през следващите сто години ще има толкова иновации, колкото в цялата предишна човешка история), но ще се ускори още повече с рекурсивен цикъл, при който умните машини помагат за създаването на още по-умни. Това има три важни последствия:

Тази революция ще доведе до създаването на феноменално богатство. Цената на много видове труд (която определя цената на стоките и услугите) ще падне до нулата, когато към труда се присъедини достатъчно мощен изкуствен интелект. Намаляването на цената на стоките и услугите ще увеличи богатството дори на най-бедните хора. И този процес ще продължи: стоките и услугите ще поевтиняват наполовина всеки период от време – това е законът на Мур за всичко, абсолютното изобилие.

Светът ще се промени толкова бързо и радикално, че ще е необходима също толкова радикална промяна в политиката, за да се разпредели това богатство и да се даде възможност на повече хора да живеят живота, който искат. Това означава нова данъчна схема – облагане на капитала на корпорациите въз основа на размера на тяхното богатство, а не на размера на техните доходи.

Чрез универсален американски фонд за дялово участие парите и акциите, събрани от собствениците на земя и корпорациите (при 2,5% от капитализацията всяка година чрез допълнителна емисия), ще бъдат разпределени равномерно по сметките на всички граждани над 18-годишна възраст. По този начин абсолютно всеки гражданин, дори и най-бедният, ще получи пряка печалба от просперитета на капитализма в страната, своя дял от печалбите на най-богатите олигарси и корпорации. Това ще обедини хората и значително ще намали социалното неравенство и разделение.

Капитализацията на американските компании в момента е около 50 трилиона долара, а през следващото десетилетие ще се удвои. При корпоративен данък от 2,5% след десет години всеки пълнолетен гражданин ще може да получава 13 500 долара под формата на дивиденти при това абсолютно всяка година.

Ако го направим правилно, ще можем повече от всякога да повишим жизнения стандарт на хората.

Такива са накратко идеите на Сам Алтман

Във втората част ще се спрем върху хардуера на близкото бъдеще – следващите десетина години и надпреварата на големите компании за обхващането на това бъдеще. Ще видим прогнозите кога изкуственият интелект ще премине авторитетният IQ-тест на MENSA (2025 година), а през 2026 година се очаква ИИ да може самостоятелно да разработва нови невронни мрежи. Очакванията са до 2040 година да се появи ИИ, неразличим от човешкия интелект. Разбира се, ще отделим специално внимание на неизбежното комерсиализиране на OpenAI.