Какво би означавало преизбирането на Тръмп за технологичния свят?

Глобалната коронавирусна пандемия доведе до смъртта на повече от 200 000 американци – и именно това е неопровержимият факт, който до голяма степен доминираше в политическия дебат в предизборните кампании на кандидатите за президенти на САЩ Доналд Тръмп и Джо Байдън. След смъртта на съдията от Върховния съд на САЩ Рут Бадер Гинсбург на 18 септември, политическата дискусия окончателно трайно се фокусира върху решенията на правителството за реагиране на коронавируса. Междувременно технологичния свят затаява дъх, за да разбере дали президентът Доналд Тръмп ще бъде избран. Лидерите от Силициевата долина се вълнуват, тъй като дори ако теми като мрежовия неутралитет, който беше отменен наскоро, и осигуряването на широколентови услуги в селските райони да не са сред най-актуалните политически въпроси, втори мандат на Тръмп ще окаже огромно въздействие върху пътя на технологиите оттук насетне.

Въпреки че политиката за технологиите може да не е на преден план в съзнанието на избирателите, всеки, който спечели президентските избори, ще има голямо влияние върху това, което ще се случи с технологичното развитие през следващите години. Влиянието ще бъде върху всичко – от определяне на инфраструктурната политика на обществените мрежи до външната политика на САЩ и въпросите за национална сигурност, включващи китайските технологични компании, както и какви регулации ще бъдат наложени на социалните мрежи. Големите технологични компании като Facebook и Twitter вече са под надзора на демократите и републиканците, тъй като депутатите и от двете партии се стремят да задържат властта и авторитета си пред електората.

Кризата с COVID-19, която доведе до бързото внедряване на телемедицината, дигиталната работа и обучение, също така хвърли светлина и върху дигиталното разделение, което пречи на милиони американци да имат достъп до висококачествена интернет връзка. Именно това би могло да доведе до големи проблеми или за Тръмп, или за бившия вицепрезидент Джо Байдън, номиниран от Демократичната партия.

Досега Байдън оставаше сравнително спокоен по отношение на технологиите, въпреки че много експерти очакват, че ако той вземе властта, ще се върне към политиките от епохата на Обама. Може да се запознаете по-подробно с възгледите на Байдън по отношение технологиите тук.

Президентът Тръмп, от друга страна, има повече настоящ опит в решенията си по отношение на технологичната индустрия-

В следващите редове предлагаме по-подробен поглед върху това, което знаем за позициите на Тръмп относно регулирането на Силициевата долина и технологичните гиганти, дигиталното разделение, петото поколение безжични мрежи (5G) и сблъсъците с Китай.

Дерегулация

Отличителният белег на управлението на Тръмп, що се отнася до политиката, е бързият темп, с който той дерегулира много индустрии, включително и технологичния сектор.

Най-големият пример беше отмяната на мрежовия неутралитет въведена през епохата на Обама. В рамките на първия месец от встъпването на Тръмп в длъжност Федералната комисия по комуникациите отмени решението на мрежов неутралитет, одобрено от президента Барак Обама. Тези правила имаха за цел да запазят интернет достъпа отворен и да попречат на широколентовите компании да ограничават достъпа до съдържание или да таксуват допълнително компаниите, за да поддържат трафика, необходим за осигуряването на услугите им до потребителите. Най-големият пример, който можем да дадем за това, е например, че според правилото за мрежов неутралитет, нито един интернет доставчик в САЩ нямаше право да таксува Netflix, най-големия стриймниг доставчик в света, за големия трафик, който генерират услугите на платформата. Правилата даваха също повече правомощия на FCC да контролира интернет доставчиците и да се отнася към тях повече като с доставчици на комунални услуги.

През октомври миналата година, когато федерален апелативен съд потвърди отмяната на правилата на FCC, Тръмп спомена FCC в публикация в профила си в социалната мрежа Twitter и каза, че на комисията се пада ролята да отговаря за бъдещето на 5G и утвърждаването на САЩ като лидер в областта.

В рамките на месеци от стъпването в длъжност на Тръмп, FCC отмени още няколко правила приети от епохата на Обама, включително правилата за поверителност в широколентовия достъп и субсидиите за някои доставчици на широколентов и безжичен интернет като част от федералната програма Lifeline.

Раздел 230 и социалните мрежи

Голямо изключение от дерегулационната програмата на Тръмп са социалните мрежи. Така през май президентът подписа т.нар. „Раздел 230“ от Закона за благоприличие в комуникациите, според който онлайн платформите с отворен достъп като Facebook ще носят правна отговорност за съдържанието публикувано в тях от потребители и трети страни. Уставът също така предоставя на тези компании правната отговорност да положат максимално усилия за модериране на техните платформи.

Тръмп отдавна твърди, че гигантите в социалните мрежи имат политически пристрастия към консерваторите. Изпълнителната заповед е насочена директно към Twitter и Facebook, които преди това маркираха някои публикации на Тръмп като фалшива информация, подвеждащи постове или в нарушение с правилата за съдържание. По-конкретно, Тръмп иска от FCC да използва своите регулаторни правомощия, за да „ограничи правната защита на социалните мрежи и платформи, ако те не се придържат към стандартите за политически неутралитет“. Но не е ясно как тези стандарти за „неутралност“ ще бъдат определени или прилагани. FCC обмисля публичен коментар по предложението, внесено от Министерството на търговията.

Не е ясно дали ръководената от републиканците FCC ще гласува в подкрепа на предложението на президента. Само един комисар, Брендън Кар, изрази подкрепа. През август Тръмп оттегли реноминацията на републиканеца Майкъл О’Риели, който преди това беше номиниран за трети мандат от Тръмп, след като О’Риели публично изрази загриженост, че заповедта може да овласти FCC за по-нататъшно регулиране на съдържанието в социалните медийни платформи.

„Като консерватор, аз съм обезпокоен, гласовете са задушени от либералните технологични лидери“, публикува О’Риели в личния си акаунт в социалната мрежа Twitter през месец май. „В същото време съм изключително отдадем на Първата поправка, която урежда много от нещата в тази насока.“

Миналата седмица Тръмп обяви намерението си да назначи Нейтън Симингтън, който в момента служи като старши съветник на Националната администрация за телекомуникации и информация, за заместник на О’Риели.

Китай

Всичко изброено дотук се случи на фона на решенията на Тръмп да забрани на различни китайски технологични компании да оперират на  американския пазар, включително и ByteDance, която е собственик на едноименното приложение за кратки видеа TikTok. През изминалия месец администрацията на Тръмп издаде две изпълнителни заповеди, които ще забранят на ByteDance да предлага услугите на TikTok на американските потребители, освен ако компанията не продаде американските си операции на местно предприятие. Магазините за приложения като Play Store и App Store трябваше да спрат за позволят изтегляния или актуализации на приложението TikTok по-миналата неделя.

Малко след това, Тръмп все пак одобри сделката Oracle и Walmart съвместно да придобият американските операции на TikTok, което отложи забраната. От това последваха седмици на спекулации и усилия на американските и китайските власти да постигнат споразумение, което ще позволи на приложенията да продължат да работят.

Американските разузнавателни агенции казват, че китайските власти биха могли да събират данни чрез TikTok, но няма доказателства, че това се е случвало, според The New York Times. Wall Street Journal установи, че приложението TikTok за Android тайно събира идeнтификационните данни на устройствата, известни като MAC адреси. Практиката беше прекратена от ByteDance през ноември. Политиците изразиха своите опасения, че китайското правителство може да използва приложението, за да шпионира американски граждани или да разпространява пропаганда по време на президентските избори в САЩ.

Тръмп също постави китайския технологичен гигант Huawei в черния списък на САЩ, позовавайки се на подобни опасения за националната сигурност. Експертите по сигурността на САЩ предупреждават, че китайското правителство може да използва мрежовите съоръжения на Huawei, за да шпионира американците и техните съюзници или да причини прекъсвания на комуникацията.

Huawei беше включен в черния списък през миналата година от САЩ, което ограничи възможността на компанията да има каквито и да било търговски отношения с други американски предприятия. От Huawei многократно отрекоха да имат каквото и да било вмешателство с китайското правителство, но това не оказа никакво влияние върху издаването на изпълнителната заповед от Тръмп-

Национална сигурност или търговска война?

Тръмп е непоследователен по отношение на Китай. В началото на своето управление той говори за отношенията си с китайския президент Си Дзинпин и дори се похвали с договарянето на търговски сделки с Китай.

Но след това между САЩ и Китай бързо избухна търговска война. Най-напрегнатият момент от нея, който категорично очерта, че конфликтът между двете велики сили е налице, беше когато Тръмп въведе мита, които вносителите в САЩ трябва да плащат на митниците, когато пристигат вносни стоки от Китай – това решение на президента беше поредния инструмент за оказване на натиск върху китайското правителство. Американските граждани също бяха крайно недоволни от решението, тъй като много стоки от първа необходимост, продукти за бита, консумативи и други ежедневни стоки, се внасят в САЩ от Китай, а новите мита означават поскъпване на цените за крайните потребители.

Преди година Тръмп дори предложи 15% митническо облагане на стоки, чиято обща стойност наброява 125 милиарда щатски долара. Допълнително беше въведено 15-процентово мито и за потребителска електроника като мобилни телефони, преносими компютри, таблети и играчки. Новите мита трябваше да влязат в сила през декември миналата година и да окажат влияние върху пазара през първата половина на 2020 г., но към момента все още не са законово приети.

Двамата лидери (Тръмп и Дзинпин) трябваше да проведат преговори и да опитат да стигнат за споразумение, с което да се избегнат новите мита и такси, но тогава светът беше ударен от коронавирусната пандемия. И тогава напрежението продължи да ескалира, когато Тръмп публично обвини Китай за коронавируса, наричайки го многократно в медийните си изказвания „китайски вирус“. Това доведе до събуждане на някои крайно националистически и расистки групи в САЩ, които започнаха да атакуват и тормозят емигранти от Китай.

Надпреварата за 5G

Белият дом на Тръмп и FCC също са големи поддръжници на американското лидерство в 5G, следващото поколение мобилни мрежи. Повечето от усилията на администрацията на Тръмп в 5G са насочени към освобождаване на радиочестотния спектър, на който ще работи 5G. Част от него досега беше заета от американската армия, но понастоящем мобилните оператори в страната имат възможността да го използват и дори определени честотни спектри вече са продадени на търг.

Но някои критици казват, че FCC не е действала достатъчно бързо, за да осигури критично важния среднолентов спектър – вид радиочестоти, които са предпочитани от мобилните оператори, каквито закупиха T-Mobile, тъй като предлагат добра комбинация от по-високи скорости и по-голям обхват. Агенцията проведе първия си търг за среднолентовия спектър за 5G в обхвата на 3,5 GHz едва преди няколко месеца. Този спектър се счита за критично важен за 5G, тъй като ще позволи стабилна мрежова връзка, а потребителите ще могат да се радват на добро покритие в сгради и затворени пространства, което е едно от големите предизвикателства на петото поколение мобилни мрежи.

През август Белият дом и Министерството на отбраната обявиха, че си сътрудничат за преразпределяне на голям обхват от среднолентовия спектър, използван дотогава от военните, за да бъде освободен за 5G мрежите. Планът предвижда освободените честоти да бъдат продадени на американските телекоми на търг до декември 2021 г., трафик, който администрацията на Тръмп нарече „безпрецедентно важен“.

Но стремежът на Тръмп да доминира в 5G също е свързан с търговската война, въпросите за националната сигурност и Китай.

В началото на 2018 г. се появиха слухове, че съветниците по националната сигурност на Тръмп са предложили идеята за изграждане на държавна 5G мрежа. Предполага се, че управляваната от правителството мрежа би могла да защити нововъзникващите технологии, които ще разчитат на надеждността и бързината на 5G, като самоуправляващи се автомобили и ще гарантират, че САЩ ще остане лидер в безжичните мрежи. Но тази идея си отиде бързо.

Вместо това Тръмп се фокусира върху намаляване на технологичното лидерство на Китай върху САЩ. Ето защо Тръмп блокира поглъщането на гиганта в производството на мобилни чипове Qualcomm от базираната тогава в Сингапур компания Broadcom, която през 2018 г. се премести в САЩ.

Администрацията на Тръмп също се опитва да даде тласък на некитайски производители на мрежово оборудване като Ericsson и Nokia. По-рано тази година администрацията се срещна с американски мрежови компании като Cisco, за да обсъдят придобиването на Ericsson и Nokia, базирани в Европа. Президентът също така разглежда приемането на данъчни облекчения и финансиране на Ericsson и Nokia, според доклад от Wall Street Journal.