Какво не е наред със съвременното кино?

2023 г. е може би най-лошата година за филмовата индустрия от десетилетия насам. И това не е просто въпрос на мнение или вкус – настоящият упадък на филмовата индустрия има съвсем конкретни причини. На първо място, последиците от пандемията COVID-19 – наложените ограничения засегнаха не само снимачните графици, но и посещаемостта в кината, която, между другото, все още не се е върнала към състоянието си отпреди ковида, като единствено премиерите на „Барби“ и „Опенхаймер“ успяха да привлекат що годе приемлива публика. Друг „бонус“ освен ковида бе и бързото развитие на стрийминг услугите. Въпреки че днес те също са в упадък, влиянието им върху мейнстрийм киното е впечатляващо. Третият и може би най-забележителен и интересен проблем за филмовата индустрия бе появата на невронните мрежи и стачките на гилдиите на сценаристите и актьорите в САЩ, които продължиха няколко месеца. Какво се случи с киното през 2023 година и какво следва?

Ефектът Netflix

Вероятно сте чували за феномена Барбихаймер и за това, че киното е вече минало – или поне такова, каквото го познавахме. Още преди пандемията ни беше казано, че бъдещето е стриймингът – безпроблемна, удобна, приветлива утопия на безкрайното съдържание. Да, да, днес имаме достъп до всеки филм, който пожелаем – по всяко време и навсякъде. Но след като киносалоните бяха затворени заради пандемията от коронавируса, това най-ново технологично ноу-хау започна да изглежда като една щастлива случайност.

И да, трябва да признаем – в стрийминг услугите има магия. В края на краищата, докато преди това новите епизоди на любимите ви сериали излизаха веднъж седмично, а новите сезони – на всеки шест месеца/година, Netflix и другите платформи започнаха да ги пускат наведнъж. И не става дума само за нови епизоди – искате да гледате всичките 10 сезона на „Приятели“? Моля, абонирайте се и воала – никакви дискове, никакви сваляния от източници на трети страни, просто включвате и гледате.

Нима е за чудене, че по време на карантината се оказахме един до друг с огромна библиотека с цифрово съдържание. За тези от нас, които помнят дните на видеокасетите под наем и филмите на DVD, появата на стрийминг услугите наистина изглежда като магия. Може дори да се каже, че стрийминг услугите замениха четенето и оказаха значително влияние върху начина, по който милиони хора по света прекарват свободното си време.

Освен това, когато свикнахме с практически безкрайното съдържание, в сериалите започнаха да се появяват известни актьори, които преди това можеха да се видят само на големите екрани. Такива гиганти на световното кино като Антъни Хопкинс, Мерил Стрийп, Никол Кидман и други се появиха в „Западен свят„, „Големите малки лъжи“ и „Сутрешно шоу“. Казано с две думи, примерите са много.

Само че цялата тази красота доведе до празни киносалони. И наистина – защо да харчите пари за билет, когато можете да гледате всичко от уюта на собствения си дом? Освен това стрийминг услугите са известни не само с телевизионните сериали, но и с пълнометражните филми – един от най-новите филми на Netflix, например, е с участието на Джулия Робъртс, Итън Хоук и Кевин Бейкън.

Наистина ли кината остават в миналото?

Празните киносалони карат човек да се замисли дали изобщо си струва да се връща в тях. По време на пандемията се наложи общоприетото мнение, че макар някои блокбъстъри все още да могат да привлекат голяма публика в киносалоните, бъдещето на тази форма на изкуство е определено асинхронно и е станало домашно. Още повече, че съвременните технологии за домашно кино са на много високо ниво. Едно от най-популярните мнения бе, че ходенето на кино ще стане като четенето или слушането на винилови плочи: т.е. ще се превърне в нишово занимание или израз на културна позиция.

Само че за гибелта на киното се говори още от появата на първите филми, а непълният списък на силите, които са застрашили съществуването на киното през последните 90 и повече години, включва звук, цвят, пол, кабелна телевизия, интернет и видеоигри.

И – изненадващо – нито едно от изброените неща не успя да убие филмите и кината. Всъщност в продължение на 125 години, когато се правеха все повече и повече филми (както на големия, така и на малкия екран), се говореше, че тази индустрия ще изчезне. Същото обаче може да се каже и за театъра в епохата на развитието на киното (а театърът, нека отбележим, все още е жив).

Оказва се, че въпреки че посещаемостта на киносалоните е спаднала драстично през последните няколко години, големите екрани едва ли ще останат в миналото. Въпреки това филмите, на които ще отидат наситените с цифрови технологии зрители, определено ще се променят. В края на краищата, разбира се, киното се променя от десетилетие на десетилетие и винаги е било така – филмите радикално са променяли размера, формата и външния си вид.

Ето как невронните мрежи промениха Холивуд

През лятото на миналата година ви разказахме за намерението на филмовите студия да заменят поддържащите актьори с изкуствен интелект (ИИ), като плащат на актьорите само и единствено за един работен ден. Така първият епизод от шестия сезон на научнофантастичния сериал „Черно огледало“ накара създателите на филми да се притеснят – епизодът показва как технологията на изкуствения интелект замества актьорите, а студията откупуват правата за използване на техните образи в създаването на съдържание.

И да, точно това са решили да направят шефовете на студията. В отговор гилдиите на филмовите актьори и сценаристите започнаха стачка, а режисьорът на прочутия „Опенхаймер“ Кристофър Нолан сравни развитието на изкуствения интелект със създаването на атомната бомба. Конфликтът продължи няколко месеца и доведе до спиране на заснемането на много филми и телевизионни сериали.

Най-общо казано, невронните мрежи оказват огромно влияние върху всички аспекти на съвременния живот, като променят икономиката, образованието, медицината, киното и способността ни да се адаптираме към промените.

Що се отнася до филмовата индустрия, която се опитва да върви в крак с времето, тя неизбежно ще се адаптира към новата реалност, но едва ли е възможно още сега да се предвиди как точно. Всъщност кризата, предизвикана от развитието на технологиите за изкуствен интелект, е съпътствана както от желанието на създателите на филми да печелят пари (без да се интересуват от публиката), така и от липсата на нови идеи и, разбира се, от пренасищане с графични елементи и еднообразно съдържание.

Смъртта на супергероите

Един от най-красноречивите примери за „смъртта на съвременното кино“ е тоталната умора от супергероите. Което е изненадващо, защото само допреди пет години филмите на Marvel се обсъждаха по целия свят, а публиката наистина харесваше супергероите и техните приключения. Сега прочутото филмово студио преживява лоши времена – 2023 г. вероятно е най-лошата година в историята на неговото съществуване.

Сред причините за това са общата умора от едни и същи истории, в които героите неизменно побеждават, изтърканите графики (едва ли ще видим нещо по-добро и по-голямо от „Отмъстителите: Краят“) и изтърканата тема за Мултивселената, която между другото отрича стойността на героите и сюжетните линии. Но основното според мнозина е желанието на шефовете на студията да правят пари – като се съсредоточиха върху количеството, а не върху качеството, Marvel загубиха репутацията, която изграждаха с години.

Освен това, колкото и добра да беше сюжетната поредица „Отмъстителите“, в нея имаше твърде много супергерои и всички те си приличаха твърде много. Отчасти поради тази причина „Момчетата“ намери своята публика, тъй като в този филм създателите се подиграват с жанра и смело фантазират какъв би бил светът ни, ако наистина ги имаше така наречените супергерои – обикновени хора, които случайно (или не) са се сдобили с божествени сили.

А ако се задълбочим още повече, ще видим, че настоящата криза е предизвикана от комбинация от огромен брой фактори – пандемии, появата на стрийминг услугите, развитието на изкуствения интелект, липсата на нови идеи и, разбира се, обикновената човешка алчност.

За щастие, през 2023 г. имаше някои наистина добри филми. Сред тях са прочутият „Опенхаймер“ на Нолан, хорърът на Netlix „Да оставиш света зад гърба си“, корейският научнофантастичен трилър „Бетонна утопия“, новият комедиен трилър с участието на Никълъс Кейдж и други. Но лошите премиери бяха много по-многобройни. Същото важи и за телевизионните сериали. Да се надяваме, че 2024 г. ще бъде добра година за киното.