Какво толкава кара всички големи държави да се стремят към Южния полюс на Луната

Индийският космически апарат „Чандраян-3“ за първи път в историята кацна на южния полюс на Луната. Индия обаче няма да е последната, която ще направи това. През следващите няколко години други агенции и държави, като се започне с НАСА и Китай, които планират да изградят база в региона на същото място. Защо е такъв голям интересът към южния полюс на Луната?

Най-ценното съкровище на южния полюс на Луната

Основната причина за интереса към южния полюс на Луната като място за кацане е, че, както е известно, този регион съдържа вода под формата на лед. Не хелий-3, какъвто може да има на други места на естествения спътник на Земята, а вода. Водата, разбира се, е от съществено значение за живота такъв, какъвто го познаваме, но тя може да се използва и за други цели. Освен за снабдяване на астронавтите и селскостопанските култури с вода и кислород, тя може да се превърне в охлаждаща течност за оборудването и дори, например, в ракетно гориво. По този начин Луната може да служи като „обслужваща станция“, от която в близко бъдеще да достигнем до Марс.

Освен това анализът на тази вода може да има научно значение. С помощта на този анализ може да се регистрира геоложката активност на Луната, като например лунните вулкани, и дори да се проследят ударите на астероидите.

Търсене, продължило десетилетия

Наличието на вода под формата на лед на южния полюс на Луната е констатирано от няколко космически мисии. През 1994 г. американският космически апарат Clementine извърши спектроскопски наблюдения на лунната повърхност с помощта на картографски спектрометър в близката инфрачервена област. Тези данни предполагат наличието на вода под формата на лед на лунните полюси. В края на 90-те години на ХХ в. мисията Lunar Prospector, ръководена от НАСА, също допринесе за откриването на водород, което бе интерпретирано като предположение за възможно наличие на воден лед на полюсите.

Малко по-късно индийската агенция също изигра ключова роля за първото откриване на лунна вода. През 2008 г. космическият кораб „Чандраян-1“ изведе в лунна орбита научния инструмент на НАСА, наречен Moon Mineralogical Mapper. Този инструмент бе използван за определяне наличието на воден лед в кратерите на южния полюс на Луната.

През следващата година американският сателит LCROSS (Lunar Crater Observation and Sensing Satellite), изстрелян едновременно с Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), умишлено се разби в един от кратерите в района. При удара се образува шлейф от отломки, който според анализите съдържа молекули вода.

Въпреки това оставаше известна несигурност, тъй като молекулата на хидроксила (OH) често се бъркаше от инструментите с молекулата на водата (H2O). По-късно тези опасения бяха разсеяни от данните на телескопа на НАСА Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy (SOFIA), който през 2020 г. потвърди първото недвусмислено откриване на вода на южния полюс на Луната.

Обещаващ, но труден терен

Наличието на такава вода в региона се дължи главно на факта, че слънцето осветява само високите върхове. Това е така, защото поради наклона на Луната нашата звезда винаги е близо до хоризонта. Поради това най-ниските райони са постоянно в сянка и това е така от няколко милиарда години. Температурите там могат да паднат до -250 °C.

Въпреки че е трудно да се определи количеството на това вещество, Планетарното общество смята, че на двата лунни полюса има над 600 милиона тона воден лед. И според експертите това е твърде занижена оценка.

В очакване на бъдещи лунни бази на Китай и САЩ двете държави ще изпратят „емисари“, които да оценят ситуацията. Още през следващата година НАСА ще изстреля своя роувър VIPER, който би трябвало да открие наличието на воден лед в един от тези кратери. Китайската космическа агенция планира да изпрати там през 2026 г. космическия апарат Chang’e-7, както и нов луноход.

Разбира се, кацането в района няма да е лесно. Сенчестият характер на южния полюс на Луната, който благоприятства запазването на водния лед, прави кацането още по-трудно от обичайното. Трябва да се има предвид, че повечето кацащи на Луната апарати разчитат на камери, които ги насочват, докато се приближават към повърхността, за да избегнат препятствията. Рисковете допълнително се задълбочават от факта, че южният полюс на Луната е силно набразден и няма големи площи с равен терен, както например е на лунния екватор.