Картофи на Луната: Експеримент показа възможността за тяхното отглеждане

В неотдавнашен доклад, публикуван в платформата bioRxiv, учени представиха резултатите от проучване, което доказва, че картофите могат да растат в условия, които имитират лунната почва, но това изисква добавянето на земни органични торове. Работата има важно значение за плановете на НАСА за постоянни лунни бази: картофите са богати на хранителни вещества и калории и са много адаптивни.

За провеждането на експеримента екипът от учени, ръководен от Дейвид Хенди, космически биолог от Държавния институт в Орегон, първо избира лунен реголит. В лабораторията той е моделиран със специален прах: дребни минерали и вулканична пепел със състав, максимално близък до този на истинската лунна почва.

Основната трудност се състои в това, че превръщането на такава негостоприемна среда в плодородна почва е изключително трудна задача. За да я решат, учените добавят към симулатора биохумус от реголит – органични отпадъци от червеи. Експериментално е установено, че оптималното съотношение на биохумуса е 5 процента: именно тази смес е позволила на картофите да се развиват при условия, които симулират стресовите фактори на лунната среда.

След почти два месеца отглеждане изследователите прибират реколтата от грудките. Растенията са изсушени чрез замразяване и след това са смачкани за цялостен анализ. Резултатите бяха изненадващи в много отношения. На първо място, хранителната стойност на отгледаните картофи се оказа идентична с тази на нормалните земни картофи – въпреки че учените предполагаха, че поради стреса стойностите ще са по-ниски. Второ, генетичният анализ разкри активирането на гени, свързани с реакциите на стрес: културата явно е била засегната от неблагоприятните условия. На трето място, беше установено, че грудките съдържат по-високи нива на мед и цинк, отколкото нормалните картофи. Този факт поражда известни опасения, тъй като излишъкът от тези елементи може да направи продукта опасен за консумация.

Проучването представлява задълбочен анализ, необходим за бъдещи лунни мисии. Въпреки това той подчертава две съществени ограничения на експеримента. Първо, работата не отчита реалните лунни заплахи, като например постоянното излагане на радиация и космическия вакуум, които могат сериозно да повлияят на растежа и безопасността на растенията. Освен това учените не са използвали истинска лунна почва, а само нейна симулация. Лонг-Фокс смята, че следващата логична стъпка е да се проведат подобни експерименти с истински реголит. Според него изпълнението на програмата „Артемида“ открива възможност за получаване на по-големи и по-разнообразни проби от лунна почва, което значително ще прецизира и разшири получените данни.

По този начин изследването демонстрира принципната възможност за отглеждане на картофи в лунни условия, но подчертава необходимостта от допълнителни изследвания, за да се оценят напълно перспективите за селскостопанска дейност на Луната.