Квантовите компютри застрашават 6,9 милиона биткойна с вече видими публични ключове

Доклад на изследователския екип Google Quantum AI от март 2026 година разкрива сериозна заплаха за сигурността на най-популярната криптовалута в света. Според проучването над 6,9 милиона биткойна се съхраняват в адреси, чиито публични ключове са напълно видими в блокчейн мрежата. Това прави тези средства изключително уязвими към така наречената „атака в покой“ (at-rest attack) от страна на бъдещи мощни квантови компютри.

Застрашеното количество представлява приблизително една трета от цялото налично предлагане на биткойн. Проблемът обаче не се ограничава само до него. Докладът отбелязва, че около 20,5 милиона етера (Ethereum) се намират в подобно рисково положение, което съответства на близо една шеста от общия обем на тази криптовалута. Всяка стандартна сметка в мрежата на Ethereum публикува своя публичен ключ още при първото подписване на транзакция, поради което по-голямата част от активните баланси вече са публично разкрити.

Какво представлява атаката в покой и как квантовите компютри разбиват защитата

При традиционните кибератаки хакерите трябва да прехванат транзакция в момента на нейното изпращане. За разлика от тях, атаката в покой е насочена към ключ, който вече е постоянно публикуван в публичния регистър на блокчейна. Това дава на бъдещите квантови компютри неограничено време офлайн, за да изчислят съответния частен ключ и да изпразнят портфейла на собственика.

Квантовите компютри използват специализирани алгоритми (като алгоритъма на Шор), които могат лесно да разбият математическата връзка между публичния и частния ключ. При стандартните компютри това изчисление би отнело милиарди години и изчислителна сложност от порядъка на 2^256 операции, но квантовата технология може да се справи за броени часове. Заплахата не зависи от това дали собственикът е допуснал грешка, а от вида на самия адрес и начина, по който той е бил използван във времето.

Типът на криптографския адрес определя кога ключът става видим

Начинът, по който биткойн адресите съхраняват информация, определя степента на тяхната защита срещу квантови атаки. Различните формати функционират по следния начин:

Първоначалният формат P2PK (Pay-to-Public-Key), използван през първите години от създаването на биткойн, поставя пълния публичен ключ директно в изходящия код. Всички монети, съхранявани в такива адреси, са уязвими от момента на тяхното получаване.

По-късно въведеният формат P2PKH (Pay-to-Public-Key-Hash) съхранява единствено криптографски хеш (съкратен и скрит отпечатък) на публичния ключ. Квантовият компютър не може да извлече частен ключ директно от хеш. Опасността тук възниква при първото изпращане на средства от такъв адрес, тъй като тогава пълният публичен ключ се публикува за постоянно в мрежата. Ако след това същият адрес бъде използван отново за получаване на монети, тези нови средства вече са изложени на риск. Именно повторното използване на P2PKH адреси формира основната част от застрашените 6,9 милиона биткойна.

Подобна хеш защита се използва и при форматите P2WPKH, P2SH и P2WSH, които също крият публичния ключ до първото му използване. От друга страна, новият формат Taproot (P2TR), въведен през ноември 2021 година, по подразбиране публикува публичния ключ в блокчейна още при създаването си, което означава, че всички Taproot адреси са постоянно видими за квантови анализи.

Блокирани 1,7 милиона биткойна от ерата на Сатоши: Проблемът за 120,5 милиарда евро

Особено голям проблем представляват монетите, чиито собственици отдавна нямат достъп до тях. Независимият консултативен съвет по квантови въпроси към борсата Coinbase изчислява, че около 1,7 милиона биткойна, разпределени в приблизително 20 000 ранни P2PK адреса, принадлежат към ерата на създателя Сатоши Накамото или са завинаги изгубени. При цена от около 71 200 евро за биткойн (около $77 400), тези монети се оценяват на над 120,5 милиарда евро (над $131 милиарда), като първоначално общата им стойност надхвърляше 92 милиарда евро ($100 милиарда).

Тъй като частните ключове за тези портфейли вече не съществуват, никой не може да ги прехвърли към нови, защитени от квантови атаки адреси. Това изправя биткойн общността пред тежка дилема. Едното решение е въвеждането на крайен срок за миграция, след който всички непрехвърлени монети се замразяват за постоянно с цел защита на мрежата. Ако обаче такъв крайен срок не бъде въведен, съществува реален риск първият човек или организация с работещ квантов компютър да ги открадне и да наводни пазара с 1,7 милиона монети наведнъж, което би сринало цената на криптовалутата.

Как да разберете дали вашите криптовалути са изложени на риск

За да разберете дали вашите биткойни са застрашени, трябва да проверите историята и типа на адреса, в който ги съхранявате.

Вашите монети са изложени на риск, ако се намират в P2PK адрес, Taproot адрес или в хеширан адрес (P2PKH, P2WPKH, P2SH, P2WSH), от който поне веднъж е била извършвана изходяща транзакция.

Вашите монети са в безопасност, ако са депозирани в хеширан адрес (P2PKH, P2WPKH, P2SH или P2WSH), от който никога не е подписвана или изпращана транзакция. В този случай мрежата вижда само хеша, а самият публичен ключ остава напълно скрит.

Различните блокчейн мрежи предприемат различни мерки за справяне с квантовата заплаха. Разработчиците на Ethereum планират постигането на пълна квантова устойчивост до декември 2029 година, а мрежата Ripple планира съответна актуализация до 2028 година. За разлика от тях, в основната мрежа на Bitcoin все още няма официално одобрени промени от този мащаб. Дори в бъдеще да бъде задействана актуализация с механизъм за миграция, тя няма да може да се приложи със задна дата за ключове, които вече са били публично разкрити на блокчейна. Дотогава всеки P2PK, всеки Taproot и всеки повторно използван хеширан адрес остават в рисковата зона.