Китай одобри чатботове за публична употреба в технологичната война със САЩ

Китай не може да купува американски ИИ чипове, необходими за усъвършенстваните модели с изкуствен интелект, но това не пречи на страната да произвежда собствени такива.

След като получиха регулаторно одобрение от интернет надзорния орган на страната, миналата седмица няколко китайски технологични компании пуснаха свои собствени чатботове с изкуствен интелект. Това се случва в отговор на ChatGPT на OpenAI, който след пускането си в действие накара конкурентни технологични компании от цял свят да пуснат свои собствени чатботове.

Според доклад на Ройтерс, главният изпълнителен директор на Baidu Робин Ли твърди, че в Китай са пуснати над 70 големи езикови модела (LLM) с над 1 милиард параметри.

Регулаторното одобрение е било дадено от Администрацията за киберпространство на Китай (CAC) на Baidu, заедно с компанията SenseTime, доставчик на софтуер за изкуствен интелект и стартъпи за изкуствен интелект като Baichuan Intelligent Technology, Zhipu AI и MiniMax.

Китайският технологичен сектор реагира на базираните в САЩ инструменти за изкуствен интелект

Baidu заяви, че скоро ще пусне най-новата версия на своя LLM – Ernie 4. Ли го нарече „един от най-добрите LLM“, според доклад на South China Morning Post. Когато компанията пусна Ernie 3.5 през юни тази година, Baidu заяви, че моделът се е представил по-добре от GPT-3.5 в тест за цялостните си способности. Тя също така твърдеше, че Ernie 3.5 превъзхожда GPT-4 в някои способности по китайски език, според тест, проведен от държавния вестник China Science Daily, съобщи Firstpost.

Чатботът на SenseTime – SenseChat, също е напълно достъпен за обслужване на всички потребители, според Ройтерс. Акциите на Baidu и SenseTime се увеличиха съответно с 2,1% и 2,3% в търговията в Хонконг.

Китай беше една от първите държави, които въведоха строги правила за регулация, когато технологичните компании се втурнаха да извличат ползи от „златната мина“ на генеративния изкуствен интелект. Сега правилата ще се прилагат само за услуги, достъпни за широката общественост в Китай. Технологиите, разработени в научноизследователски институции или предназначени за използване от чуждестранни потребители са изключени.

Дългогодишната технологична война

Китай и САЩ се надпреварват да установят надмощие в областта на изкуствения интелект. Двете страни отдавна са въвлечени в технологична война, като нещата станаха трудни за Пекин, когато САЩ решиха да наложат търговски санкции върху произвежданите в Америка компютърни чипове. Това на практика не позволява на Китай да се сдобие с високотехнологични чипове, разработвани от компании като NVIDIA, които са от ключово значение за напредъка в областта на изкуствения интелект.

Подобни санкции последваха от Япония и Нидерландия, които заедно със САЩ произвеждат около 90% от цялото оборудване, използвано в заводите за чипове по света, според доклад.

Китай отвърна на удара, като забрани закупуването на чипове от базираната в САЩ Micron Technology. Страната също така въведе ограничения за износа на галий и германий – ключови метали, които за полупроводниковата индустрия и на които Китай е доминиращ световен доставчик.

В изследване на Станфорд се твърди, че по-голямата част от значимите езикови и мултимодални модели в света се разработват от САЩ.

През последното десетилетие двете държави действаха почти по един и същ начин. Едната налага ограничение, а след това следваше ответно такова. И двете държави искат да бъдат пионери в бъдещето на световните технологии, но ще има ли победител в тази война и кой ще бъде той?