Китай също възнамерява да започне изграждането на центрове за данни в орбита, при това още през 2026 година

Китай, следвайки Илън Мъск, разглежда по-отблизо идеята за орбитални центрове за данни. Теоретично космическите центрове за данни биха решили проблемите с изчислителния капацитет, предизвикани от бързото развитие на изкуствения интелект. Пекинският институт за технологии на бъдещето заяви, че планира да изстреля първия експериментален спътник от новия тип до началото на 2026 г., а в дългосрочен план да създаде съзвездие от 16 орбитални центъра за данни на височина 700-800 км, способни да генерират 16 GW електрическа мощност.

Според Джан Шангкун, директор на института, традиционните наземни центрове за данни едва смогват да се справят с нарастващите нужди на изкуствения интелект: те заемат огромни площи, консумират все по-големи количества електроенергия и се сблъскват с ограничения при охлаждането. Тези фактори затрудняват по-нататъшното разширяване.

Институтът смята, че космосът може да реши няколко проблема едновременно. Сателитите могат да използват почти безкрайния достъп до слънчева енергия и стабилните условия на космически студ от около минус 270 °C. Това би осигурило непрекъснато производство на енергия и ефективно пасивно охлаждане на компютърните системи.

Планът предвижда създаването на орбитално съзвездие от 16 космически центъра за данни на височина 700-800 км. Там сателитите ще бъдат почти постоянно осветявани от Слънцето и ще могат да генерират около 16 GW мощност – стойност, недостижима за отделните наземни центрове за данни.

Разработването на проекта е разделено на три етапа. През първия, от 2025 до 2027 г., екипът ще тества основните технологии за захранване и охлаждане на компютърни системи в космоса.

През този период ще бъдат изстреляни експериментални компютърни сателити и ретранслатори за данни. С разширяването на съзвездието изчислителната мощност постепенно ще се увеличава. Вторият етап, който ще продължи от 2028 до 2030 г., ще се фокусира върху намаляване на разходите за експлоатация на космическите центрове за данни. Целта е те да станат икономически съпоставими с големите наземни центрове за данни.

В последната фаза, от 2031 до 2035 г., институтът планира да създаде големи орбитални съоръжения, захранвани от огромни масиви от слънчеви панели. Тези центрове за данни ще позволят да се обучават и управляват усъвършенствани модели на изкуствен интелект, без да са зависими от наземната инфраструктура.

Интересът към изграждането на космически центрове за данни нараства. Лидерите в технологичната индустрия, от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид до Джеф Безос, обмислят тази идея. Наскоро в дискусията се включи и Илън Мъск. Той смята, че след 5 години управлението на центровете за данни в космоса ще бъде по-изгодно от наземните системи – благодарение на „безплатната“ слънчева енергия и лесното охлаждане. Според него за тези цели ще бъдат подходящи най-новите сателити на Starlink