Кометата 3I/ATLAS започна да разкрива основния си състав при напускане на Слънчевата система

Междузвездната комета 3I/ATLAS, която в момента напуска Слънчевата система, се държи различно, отколкото когато е преминавала покрай нашата звезда или планета. Благодарение на последните наблюдения от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, учените успяха да надникнат под древната ѝ обвивка и да открият химични елементи, които преди това са оставали неоткрити.

Какви тайни крие вътрешната структура на 3I/ATLAS?

Кометата 3I/ATLAS стана едва третият официално потвърден междузвезден обект. За разлика от своите предшественици, тя беше изключително ярка и активна, което позволи подробен анализ с помощта на инструментите в средния инфрачервен спектър на Joint Wide-Sky Telescope (JWST). Предварителна оценка на напречното сечение на ядрото показва диаметър от приблизително 2,6 километра. По време на транзита си тя премина на разстояние от 1,5 астрономически единици от Слънцето през октомври 2025 г. и по време на основното изследване през декември 2025 г. вече беше извън орбитата на Марс, според Phys.

Най-сензационният резултат от наблюденията беше първото по рода си директно откриване на метан (CH4) в междузвезден обект. Учените забелязаха интересна закономерност: по време на приближаването си към Земята кометата е отделяла метан много слабо, но с отдалечаването си от Слънцето скоростта на изпаряване на метана е започнало бързо да се увеличава.

Въпреки че това изглежда нелогично, подобно поведение се обяснява с продължителния престой на обекта в космоса, продължаващ между 3 и 11 милиарда години. През това време космическа радиация бомбардира повърхността на кометата, изчерпвайки най-летливите ледове във външните ѝ слоеве. Нагряването от слънчевите лъчи е довело до отлепването на древната „кора“, разкривайки дълбок, необработен материал, богат на метан.

Анализът на спектрите, получени с помощта на инструмента MIRI, разкрива наличието на цяла гама от летливи вещества, включително вода, въглероден диоксид и дори атомен никел, според проучване в списание Astrophysical Journal Letters.

Това подкрепя теорията, че металите могат да присъстват в газообразно състояние в насекомите на кометата при температури значително под температурата на сублимация на метала. Това вероятно е следствие от разпада на органичните металосъдържащи комплекси под въздействието на светлината.

Как се сравнява това с кометите на Слънчевата система?

Сравнението на 3I/ATLAS с кометите от Слънчевата система разкрива значителни разлики в техния химичен състав. Междузвездният посетител има аномално високо съотношение въглероден диоксид към вода. Това съотношение надвишава типичните стойности за кометите от семейството на Юпитер или дългопериодичните комети с повече от един порядък и се доближава до характеристиките на изключително богатата на летливи вещества комета C/2016 R2.

Тези данни показват, че 3I/ATLAS се е образувал при условия, които са били значително различни от тези в нашия ранен протопланетен диск.

По време на наблюденията, проведени на 15-16 и 27 декември 2025 г., е регистриран рязък спад в общата активност на кометата, тъй като тя се е преместила от 2,20 на 2,54 астрономически единици от Слънцето. Производството на вода е намаляло значително по-бързо от останалите компоненти, поради преминаването на така наречената „ледена линия“, където слънчевата топлина става недостатъчна за активното изпаряване на водния лед.

В същото време метанът и въглеродният диоксид, които имат много по-ниски температури на сублимация, продължават активно да се отделят.

Важно е да се отбележи, че скоростта на разширяване на кометата е била съответно приблизително 540 и 500 метра в секунда за двата периода на наблюдение. Комата на обекта се състои от сравнително големи прахови зърна, с размер приблизително 100 микрометра.

Картите на разпределението на веществата в комата показват, че водата има по-широко радиално разпределение от праха, което означава допълнително изпарение на лед от ледените зърна, пренесени в комата от активността на кометата. В същото време въглеродният диоксид и метанът показват компактно разпределение близо до ядрото.

Изследователите планират още една серия от наблюдения през пролетта на 2026 г., въпреки че отбелязват, че това става все по-трудно поради голямото разстояние.