Астрономи за първи път заснеха умираща звезда извън нашата галактика – тя не изглежда така, както се очакваше

Чилийски астрономи са успели да направят снимка „отблизо“ на гигантската умираща звезда WOH G64, която се намира извън нашата галактика. Звездата, която е около 1500 пъти по-голяма от нашето Слънце се намира на 160 000 светлинни години от Слънчевата система. Тя се намира във вътрешността на Големия Магеланов облак – малка галактика, която обикаля около Млечния път.

Досега се смяташе, че за получаване на ясен образ на звезда на такова разстояние от Земята е необходим телескоп с диаметър поне 100 метра. Астрономите от Европейската южна обсерватория (ESO) опровергаха това като комбинираха информацията от четири 1,8-метрови телескопа в едно изображение.

Тези инструменти са част от интерферометъра Very Large Telescope Interferometer (VLTI), построен от ESO в планината Cerro Paranal в северната част на Чили на 2635 метра надморска височина. Експериментът даде на учените уникалната възможност да видят процесите, протичащи в края на жизнения цикъл на една звезда.

„WOH G64“ беше наблюдавана с инструмента VLTI GRAVITY при дължина на вълната 2,0-2,45 µm. Успяхме да изобразим вътрешната околозвездна среда на WOH G64 – първото интерферометрично RSG изображение извън Млечния път.“

казват учените в доклада си

„WOH G64 ни дава реална възможност да изследваме какво прави една звезда, вероятно точно преди експлозията на свръхнова – точно преди, в астрономическия смисъл на думата. Не днес, не следващата седмица или следващата година.“

споделя астрономът Кейичи Онака от Университета Андрес Бело пред BBC

Възможно е да минат от 10 000 до 100 000 години преди WOH G64 да се превърне в свръхнова, ако това изобщо се случи. Учените са убедени, че вероятността за такъв резултат е много голяма. Звездата е заобиколена от мъгляв пашкул във формата на яйце, за който Онака предполага, че е съставен от газови и прахови частици, които звездата излъчва преди гибелта си.

Онака смята, че през последните десетилетия звездата е излъчвала все повече газ и прахови частици, което е намалило нейната яркост. Периодът на избледняване може да е временен, но по-често звездите никога не се връщат към първоначалното си състояние.