Възможен е сблъсък с астероида 99942 Апофис през 2068 г.

Тъй като астрономите не са измервали този ефект досега, той не може да бъде взет предвид при изчисляването на заплахата от сблъсък с астероида през 2068 г. Според досегашните изчисления вероятността за сблъсък е около 1 на 150 000.

Ново проучване показва, че астероидът се отдалечава от предвидената по-рано орбита с около 170 метра годишно поради ефекта на Ярковски, сподели на 26 октомври Дейвид Толен – водещи автор на изследването и астроном от Хавайския университет в Маноа. „По принцип топлината, която излъчва един астероид, му придава много слаб тласък“, обясни той по време на виртуална среща на Отдела за планетарни науки на Американското астрономическо общество. Можете да намерите пресконференцията в YouTube тук. „По-топлото полукълбо на астероида ще изтласка малко повече от по-хладното полукълбо и това го кара да се отдалечи от орбитата си“, каза Толен.

Eфект на Ярковски

Показвайки орбитата на широкия 340 метра Апофис, той изтъкна, че астрономите смятат, че разполагат с достатъчно наблюдения над астероида. Те са събирани още от откриването му през 2004 г. и дават база да се изключи до голяма степен вероятността за сблъсък през 2068 г. Тези изчисления обаче се основават на орбита, която не е засегната от ефекта на Ярковски. Това означава, че все още не можем напълно да изключим вероятността за сблъсък с Апофис през 2068 г.

Анимацията (долу) показва разстоянието между астероида Апофис и Земята по време на най-близкото преминаване на астероида до Земята. Сините точки са многото изкуствени спътници, които обикалят около нашата планета, а розовата представлява Международната космическа станция. Повече информация за астероидите и околоземните обекти е достъпна тук.

За щастие астероидът ще направи близко (но все още безопасно) преминаване до нашата планета през 2029 г., което ще позволи на наземните телескопи – включително мощната радарна антена на обсерваторията Arecibo в Пуерто Рико, да получат по-подробен поглед върху повърхността и формата на астероида. Апофис ще бъде толкова близо, че ще бъде видим с невъоръжено око. Той ще бъде приблизително толкова ярък, колкото двойната звезда Cor Caroli.

Петък, 13-ти

„От всички дати, близкото преминаване през 2029 г. ще се случи точно в петък, 13 април“, сподели Толен. „То ще ни улесни много да преценим каква е вероятността за бъдещ сблъсък.“ Екипът на Толен направи откритието след четири наблюдателни нощи през януари и март с телескопа Subaru, японски оптически инфрачервен телескоп на върха на угасналия вулкан Мауна Кеа в Хавай. Изследователите са събрали 18 експозиции на астероида с много висока точност – грешката им е едва 10 милиарксекунди (една хилядна от дъговата секунда – мерна единица за измерване на космическите разстояния) при всяко наблюдение.

„Наистина изключително добре заковахме позицията на този астероид“, сподели Толен. „Това беше достатъчно, за да ни даде точни данни за ефекта на Ярковски, който от известно време се опитваме да измерим.“ Толен отбеляза, че Апофис е обезпокоителен за астрономите, тъй като бъдещите сценарии при него са многобройни.

Kinetic impactors

Първоначално те изчисляват 3% шанс Апофис да се блъсне в нашата планета през 2029 г. – прогноза, която беше бързо отхвърлена, след като повече наблюдения показаха точната траектория на астероида. Ако има някаква заплаха от удар през 2068 г. астрономите ще знаят как да подходят към проблема много преди това. Инженерите по цял свят разработват идеи за това как да отклонят опасните астероиди от нашата планета. Концепциите варират от гравитационни притегляния до „кинетични удрящи елементи“ („kinetic impactors“), които биха отклонили скала от курса ѝ.

През 2022 г. съвместна мисия на ESA и NASA също ще тества отклонението на астероиди. За тази цел ще се провеждат наблюдения на астероида 65803 Дидим, който спада към групата на околоземните обекти. Ако всичко върви по план, космическият кораб Double Asteroid Redirection Test (DART) на NASA ще се блъсне в малък естествен спътник в орбита около Дидим.

След това ESA ще стартира мисията Hera през 2023 или 2024 г. Тя ще достигне Дидим две години по-късно, за да даде данни относно това колко добре се е справил кинетичният удрящ елемент при „изместването“ на спътника на астероида от предишната му орбита.

NASA разполага с Отдел за координация на планетарната отбрана, който събира наблюдения на астероиди от партньорски телескопи. С помощта на други американски агенции той изготвя сценарии за отклоняване на астероиди или в най-лошия случай за евакуация на застрашени общности от приближаваща космическа скала. Досега десетилетия на наблюдения не са открили непосредствени заплахи от астероиди или комети за нашата планета.