За първи път в историята: Космически апарат използва звездите като GPS в дълбокия космос

Днес навигацията на космически кораби, намиращи се далеч от Земята, се осъществява чрез сложни изчисления с помощта на радиосигнали и атомни часовници. По-голямата част от работата се извършва в изчислителните зали на космическите агенции.

Космическият апарат New Horizons, намиращ се на около 9.147 милиарда километра от Земята в пояса на Кайпер помогна на астрономите да проведат уникален експеримент. За първи път в историята учените успешно демонстрираха как звездите могат да се използват за навигация в космоса.

Космическият апарат, който се насочва към междузвездното пространство, направи снимки на двете най-близки до нас звезди – Проксима Кентавър и Волф 359. Поради отдалеченото си положение New Horizons видя тези звезди леко изместени от начина, по който изглеждат от Земята. Това явление е известно като паралакс – ефект, при който даден обект изглежда разположен в различни точки, когато се гледа от различни места.

Изследователите използват записаните позиции на звездите и обемен модел на слънчевия район, за да определят координатите на сондата. Те успяха да изчислят позицията ѝ с точност до около 6,6 милиона километра. Преведено в земни мащаби, това е все едно да определите позицията с точност до 66 сантиметра между Ню Йорк и Лос Анджелис.

Въпреки че този експеримент не доведе до научни данни, подходящи за публикуване в сериозни изследвания, той се оказа ярка илюстрация на начина, по който работи звездната навигация.

Според астронома Тод Лаурер от научния център NOIRLab това е чудесен начин не само да чуете за паралакса, но и да го видите в действие. Подобно преживяване е много по-убедително от всяко обяснение.

New Horizons беше изстрелян през 2006 година и се превърна в най-бързата междупланетна мисия в историята. Апаратът достигна Луната само за 9 часа и прелетя покрай Юпитер 13 месеца по-късно. Благодарение на гравитационната помощ на гигантската планета космическият апарат достигна Плутон още през 2015 година, извършвайки 5-месечни наблюдения, които никога досега не са били възможни на такова близко разстояние.

Основната цел на мисията беше да се изследват Плутон и най-големия му спътник Харон. След това космическият апарат продължи полета си към периферията на Слънчевата система, където в момента изучава хелиосферата – своеобразна обвивка от мехурчета, която създава Слънцето. През следващите години той трябва да премине границата, отвъд която започва междузвездното пространство.