Каква беше 2023 година за погледа ни към космоса: Индия, Русия и Япония достигнаха Луната с различен успех, а Мъск изстреля гигантска ракета

През последните години човечеството все по-активно се занимава с изследване на космоса и изминалата 2023 г. не направи изключение, като се оказа богата на значими събития в космическата сфера.

Миналата година малкият списък на държавите, които успешно са приземили свои космически апарати на Луната, се разшири. Kъм СССР, САЩ и Китай се присъедини Индия. Миналото лято модулът „Викрам“ на мисията „Чандраян-3“ извърши меко кацане близо до южния полюс на Луната. Никой досега не е кацал в този район. Заедно с модула за кацане луноходът „Прагян“ полетя към спътника на Земята. Двата апарата работиха по планираната научна програма, като направиха редица открития, като например, че Луната е по-топла, отколкото се смяташе досега. След това те бяха изпратени в хибернация, от която за съжаление така и не излязоха.

Индия обаче не беше единствената страна, която изпрати космически апарат до естествения ни спътник през 2023 година. Малко преди това опит направи и Русия в рамките на мисията „Луна-25“. Космическият кораб се озова на Луната, но в разглобен вид. Поради повреда на акселерометрите в бордовата система за управление сондата се приближи към небесното тяло с твърде висока скорост и се разби на повърхността му. Въпреки това „Луна-25“ успява да направи снимки и да проведе редица изследвания, включително измервания на потоците гама-лъчи и неутрони. Последният подобен проект, Луна-24, е осъществен от съветски учени през 1976 г. Русия ще направи следващия си опит да приземи апарат на Луната през 2027 г. (или по-късно) в рамките на мисията Луна-26. Вече са планирани и мисиите „Луна-27“ и „Луна-28“.

Неуспешен опит за достигане на „Луната“ през миналата година направи Япония, и по-точно частната японска компания ispace. На апарата HAKUTO-R обаче му липсваше гориво на последния етап от спускането, поради което и той се разби на повърхността на Луната. Заедно със спускаемия апарат бяха загубени първият арабски луноход „Рашид“ и друго оборудване. Въпреки това Япония скоро ще направи нов опит да стане петата държава, кацнала на Луната. Очаква се още на 19 януари роботизираният космически апарат SLIM („Smart Landing Module for Lunar Exploration“), изстрелян миналата година от Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), да извърши меко кацане на спътника. Нека му пожелаем късмет!

Разбира се, космическите изследвания през 2023 г. не се ограничават само до покоряването на Луната. Миналото лято беше изстрелян космическият телескоп „Евклид“ (Euclid), чиято цел е да изучава тъмната материя и тъмната енергия. По-късно космическата обсерватория имаше редица проблеми, но в крайна сметка всичко беше наред и първите снимки вече дадоха на учените много материал за работа.

Разбира се, няма как да не споменем и първите тестови изстрелвания на гигантската ракета SpaceX Starship. Дори и изстрелванията да не бяха съвсем успешни, но все пак в рамките на едно от тях най-мощната ракета, създавана някога от човечеството, достигна космоса. За първи път Starship излетя през април, но мисията завърши с неуспех – ракетата не успя да отдели първата и втората степен, загуби контрол на височина 38 км и се наложи спешно да бъде демонтирана чрез детонация на височина около 30 км. Първото изстрелване разкри редица слабости както в ракетата, така и в стартовата площадка.

До есента проблемите бяха отстранени и през ноември SpaceX направи втори опит, който не завърши с пълен успех, но ракетата поне стигна до космоса. Полетът продължи около 9 минути, първата степен се отдели успешно от втората чрез „гореща верига“, а изстрелването не разруши модернизираната стартова площадка. На височина 148 километра комуникацията със „Старшип“ прекъсна, след което корабът се самоунищожи. Да се надяваме, че следващият опит за изстрелване на „Старшип“ ще бъде по-успешен.

SpaceX се отличи не само с изстрелването на Starship, но и с най-големия брой космически изстрелвания като цяло. През тази година компанията е извършила рекордните 98 изстрелвания, от които 96 са изстрелвания на ракети от семейството Falcon, като всички те са били успешни. Това е повече от Русия и Китай, взети заедно! Освен това миналата година постави рекорд по многократна употреба – една от първите степени на Falcon 9 SpaceX успя да изстреля 19 пъти. И дори можеше да излети още няколко пъти, ако не се беше преобърнала заради вятъра. Повечето от изстрелванията на ракетите Falcon 9 през миналата година бяха извършени за извеждане в орбита на комуникационните сателити Starlink – те вече са повече от 5400. Миналата година броят на абонатите на сателитната интернет услуга на Елон Мъск надхвърли 2 милиона (удвояване за по-малко от година).

Но това, което е още по-интересно, е, че Starlink е решил да се превърне в нещо повече от доставчик на интернет. С помощта на нови сателити компанията възнамерява да осигури клетъчна комуникация – обикновените смартфони, без никакви модификации, ще могат да се свързват директно към сателитите, точно както към обикновените клетъчни кули. Компанията вече е подписала споразумение с оператора T-Mobile, а също така е получила разрешение да тества технологията в САЩ върху малка група потребители – тестовете щели да започнат. Миналата година Starlink стартира и глобален роуминг, така че сега сателитният интернет ще бъде с вас, където пожелаете.

Други са заети със свързването на смартфони със сателити. Миналата година беше осъществено първото в историята обаждане чрез сателит от обикновен смартфон, но то не беше направено от Starlink, а от сателитния доставчик AST SpaceMobile и оператора AT&T. Производителите на електроника също постепенно добавят поддръжка за сателитна комуникация към своите мобилни устройства, макар и все още не с обаждания, а с текстови съобщения или поне с комуникация при спешни случаи. Apple и Huawei са движещите сили тук – последният дори пусна първия в света таблет със сателитна комуникация. Samsung все още само се подготвя да добави сателитна комуникация към своя Galaxy. Големи надежди се възлагаха на проекта на Qualcomm и Iridium, който щеше да позволи предоставянето на съобщения чрез спътници на Android, но в крайна сметка проектът беше закрит – производителите на смартфони не се интересуваха от него. Междувременно китайците решиха да осигурят всички свои флагмански смартфони със сателитна свързаност.

Друго от интересните събития, свързани с Космоса, отбелязват изстрелването на космическия апарат „Психея“ към едноименния астероид (Психея-16), който според учените е ядрото на пропадналата планета. Изследователите се надяват, че внимателното изучаване на металната космическа скала ще помогне да се научи повече за формирането на планетите. В допълнение към изучаването на астероида „Психея“ има мисия за тестване на лазерните комуникации в дълбокия космос – космическият апарат вече успешно е облъчвал с лазер Земята, и то не веднъж. Той е предал данни от разстояние 16 милиона километра, както и видео с висока резолюция на тюлен от разстояние 31 милиона километра.

А от друг астероид – Бенну – тази година на Земята пристигнаха проби от почва. Специалистите на НАСА вече отвориха капсулата с почвата и за тяхна изненада в нея имаше дори повече от очакваното. В пробите вече са открити вода и въглеродни съединения, въпреки че основният контейнер все още не е отворен заради заклещени болтове.

И накрая, космическият телескоп „Джеймс Уеб“ направи редица важни открития в астрономията. По-специално той потвърди откриването на най-отдалечената звезда във Вселената, помогна на учените да измерят скоростта на разширяване на Вселената и потвърди кризата в космологията, откри най-старата галактика, наблюдавана от човечеството, както и намери кандидат за титлата най-стара черна дупка и забеляза в ранната Вселена необяснимо големи галактики.