Китай се стреми с всички сили да създаде аналог на Starlink, но засега доста изостава от SpaceX

Спътниците в ниска околоземна орбита на височина до 1900 километра са необходими за комуникации, навигация и разузнаване. Китайските компании, стремящи се да се конкурират със Starlink инвестираха значителни средства в две големи мрежи, планирайки да изстрелят почти 27 000 спътника. До днес обаче са успели да разгърнат по-малко от 1% от планирания брой. Една от основните причини за забавянето е липсата на надеждна ракета-носител за многократно използване.

Според данни на Космическите сили на САЩ и нестопанската организация CelesTrak, занимаваща се със събиране на космически данни, SpaceX е извела в орбита около 8000 спътника Starlink и ежемесечно увеличава своето предимство. Компанията е сключила договори с правителството на САЩ за създаване и изстрелване на спътници за шпионаж, откриване на врага и проследяване на ракети. SpaceX също така изстрелва спътници, произведени от други отбранителни подизпълнители.

Китайските официални лица са загрижени за дейността на SpaceX, която считат за неразривно свързана с Пентагона. Изследователи от Народната освободителна армия на Китай прогнозират, че мрежата ще стане „дълбоко интегрирана в бойната система на въоръжените сили на САЩ“ за ранно предупреждение за ракетно нападение и прихващане.

Китай също осъзнава важността на присъствието в космоса за националната сигурност. Правителството също насърчава търговските космически интереси и заявява намерението си да създаде пазар с обем от 344 милиарда долара.

„Изследването на необятната Вселена и създаването на космическа сила – това е нашата неуморна космическа мечта.“

заяви миналата година китайският лидер Си Цзинпин

Въпреки това, досега усилията на китайските компании не са донесли очакваните резултати. Мегагрупата Qianfan трябваше да изведе в орбита около 650 спътника до края на годината. Данните обаче показват, че компанията Shanghai Spacesail Technologies, която стои зад тази мрежа е извела в орбита само 90 спътника. Друга спътникова група, Guowang изостава още повече. Въпреки плановете да изстреля около 13 000 спътника през следващото десетилетие, в орбита все още се намират само 34 апарата.

Проблемът е, че Китай не е решил ключовия проблем в областта на ракетостроенето, както е направила SpaceX. Една от основните причини за забавянето на Китай е липсата на надеждна ракета-носител за многократно използване.

Китайските компании продължават да изстрелват спътници с помощта на еднократни ракети. След изстрелването на спътниците части от ракетите падат обратно на Земята или се превръщат в космически отпадъци.

В същото време „работният кон“ на SpaceX, Falcon 9 е частично за многократна употреба. Първата степен на ракетата, съдържаща основните двигатели се връща на Земята в изправено положение, неповредена и готова да бъде изстреляна за други мисии. Това значително намалява разходите и съкращава времето между изстрелванията, което извежда SpaceX далеч пред конкуренцията. Според SpaceX ракетите Falcon 9 са използвани в около 500 мисии през последните 6 години.

Липсата на ракета за многократна употреба не е единственият проблем на Китай при овладяването на ниската околоземна орбита. Производството на спътници е сложен и продължителен процес, а установяването на стабилен график за изстрелване не е лесна задача дори при ракетите за многократна употреба.

Понастоящем Китай разполага с 3 ракети, които евентуално биха могли да бъдат пригодени за многократна употреба. Първата е подобрена версия на Long March 8, Long March 8R. Друга потенциална алтернатива е ракетата носител Zhuque-3, произвеждана от китайската компания Landspace. Миналата година тя проведе тестове за излитане и кацане, а през юни тази година двигателите ѝ работиха 45 секунди. Третатата алтернатива, Tianlong-3 се сблъска с проблеми миналата година. Ракетата се издигна за кратко във въздуха по време на статичен тест и се взриви.

Въпреки че китайските компании могат да направят технологичен пробив още през тази година, все още ще е необходимо време, за да се гарантира приемлива надеждност на изстрелването. Това обаче не пречи на Китай да популяризира спътниковите си услуги още сега. Китайските космически компании разширяват дейността си в страни, чиито правителства се опасяват да разчитат на Starlink или търсят по-добри цени.

Shanghai Spacesail Technologies преговаря с 30 държави за достъп до своята мегагрупа Qianfan. Миналата година компанията подписа споразумение за предоставяне на интернет в Бразилия, малко след като бразилски съдия замрази местните активи на Starlink. Spacesail има и други споразумения за предоставяне на интернет в Тайланд и Малайзия, а също така е създала дъщерно дружество в Казахстан. Услугите на компанията обаче все още не са достъпни. По неясни причини 13 от 90-те спътника изобщо не успяха да достигнат желаната орбита.

Договорите за сателитен интернет, които се договарят в момента могат да бъдат важен елемент от икономическата дипломация „в свят, който преминава от свободна търговия към по-протекционистичен и основан на автономия ред“, заяви Жоао Фалкао Сера, изследовател в Европейския институт за космическа политика. Според него решението на страната да подпише договори със Starlink може да се разглежда като показател за нейната лоялност.

През първата половина на годината частни и държавни компании в Китай извършиха над 30 изстрелвания, което е повече от миналата година.

Според официални изявления и данни, събрани от Космическите сили на САЩ, тези мисии са извели в космоса около 150 спътника и два космически кораба. Това включва изстрелвания към ниски, средни и далечни орбити.

Въпреки това китайските компании трябва да ускорят темпото. Това важи особено за спътниковите съзвездия, които рискуват да загубят правото да работят на предоставените им радиочестоти. Съгласно правилата на Международния съюз по далекосъобщения, който разпределя честотите, половината от спътниците трябва да бъдат в орбита до 5 години след одобряването на заявлението, а пълното им разгръщане трябва да приключи до 7 години. Засега Китай изостава в изпълнението на тези цели. Експертите обаче смятат, че един технологичен пробив може коренно да промени ситуацията.