Най-горещата открита планета разтапя собствената си атмосфера

Докато претърсваме Вселената за други светове, наблюдавахме много газови гиганти, които за разлика от тези в Слънчевата система, са много близо до звездата си. На тези т. нар. горещи Юпитери условията са екстремни.

Никоя от досега откритите горещи Юпитери обаче не може да се мери с планетата KELT-9b по странност. Това е най-горещата екзопланета, откривана някога. Едва сега успяваме да добием представа за процесите в атмосферата на този горещ ад. Нови изследвания сочат, че в нейната атмосфера дори молекулите биват разпокъсани.

Астрономи откриват KELT-9b през 2017 г. Планетата орбитира около звезда на разстояние 670 светлинни години от нас. Тя има повърхностна температура от 4300˚C, което я прави най-горещата екзопланета, откривана досега. С тази чудовищна температура тя е по-гореща дори и от някои звезди. Най-вероятно тя би могла и да се превърне в звезда, но масата ѝ я спира. Тя съвсем не е малка – 3 пъти по-голяма от тази на Юпитер, но не е достатъчна, за да възникнат термоядрени реакции в ядрото ѝ.

По-гореща от звезда

За съпоставка, температурата на нашето Слънцето е около 5600˚C, а тази на най-горещата планета в Слънчевата система, Венера, е „скромните“ 470˚C.

Заради тези невиждани температури, планетата провокира мнозина астрономи да се впуснат в изследвания. Разбира се, не можем да говорим за търсене на живот на планетата. Изучаването на такава екстремна среда обаче дава много информация за еволюцията на горещите Юпитери като цяло.

Скорошни наблюдения на космическия телескоп Spitzer на NASA в инфрачервения спектър на светлината разкриха, че тези убийствени температури са измерени в самата атмосфера. Под нея все още е трудно да надникнем. Тъй като телескопът е способен да измерва промени в температурата, той я измерва в различните сектори на планетата, докато тя обикаля около звездата.

Въз основа на измерените температури, астрономите определят, че върху огряната дневна част на планетата молекулите, съставящи атмосферата, се разцепват. Дори най-малките и прости молекули, като тези на водорода, нямат шанс да оцелеят при такива температури.

Разкъсва молекулите

KELT-9b обикаля толкова близо до звездата си, че една година на нея трае едва ден и половина на Земята. Също така, като повечето подобни планети, тя е приливно заключена към звездата си. Това значи, че едната половина е нагрявана до споменатите градуси, докато на другата неогряна страна, температурите са с 50% по-ниски. Това позволява на молекулите отново да се изградят, когато достигнат до по-хладната страна. В резултат се получава едно постоянно „топене“ и реформиране на облаците, съставящи атмосферата на KELT-9b.

Наблюдателните данни могат да бъдат много полезни за създаване на модел на планетата. Без дисоциацията на водород, моделите предвиждат скорости на вятъра от 60 километра в секунда. Дисоциацията на водород разпределя топлината по-равномерно. Астрономите все още са поразени от местоположението на най-горещите зони на планетата, които са различни от очакваните.

Това е само още една загадка за разследване на KELT-9b.