Открита е най-близката до Земята двойка свръхмасивни черни дупки – в бъдеще те ще се слеят

Група американски учени с помощта на космическите телескопи „Чандра“ и „Хъбъл“ откриха двойка свръхмасивни черни дупки, разположени в относителна близост до Земята, които в бъдеще ще се слеят.

Двете свръхмасивни черни дупки се намират в сливащите се галактики MCG-03-34-64 на разстояние 800 милиона светлинни години от нас – самите обекти са разделени само от 300 светлинни години. Те активно поглъщат газа и праха в околността си, като произвеждат емисии на радиация и материя – струи. Такива области се наричат активни галактични ядра и могат да бъдат толкова ярки, че светлината им да засенчи светлината на всички звезди в техните галактики.

Тази двойка е на огромно разстояние от Земята, но все пак е най-близката двойка активни галактични ядра, които са наблюдавани в няколко диапазона: на Хъбъл – във видима светлина, а на Чандра – в рентгенови лъчи. По-рано беше открита двойка свръхмасивни черни дупки, които са по-близо една до друга от тази, но тяхното присъствие можеше да бъде потвърдено само в радиочестотния диапазон.

В бъдеще разстоянието между двата обекта ще намалее. Въртейки се един около друг, те създават пулсации в пространството и времето – гравитационни вълни. Това води до намаляване на ъгловия им момент, което сближава черните дупки.

След около 100 милиона години те ще бъдат толкова близо една до друга, че огромната им гравитация ще вземе връх, след което ще се сблъскат и слеят.

Смята се, че двойните активни галактични ядра са били често срещани в ранната Вселена, като самите галактики са се сливали по-често. Сега учените имат уникалната възможност да наблюдават това явление – двойната система е открита благодарение на щастлива случайност: „Хъбъл“ я открива сред данните, показващи висока концентрация на кислород в малък регион MCG-03-34-64. Впоследствие същият регион беше изследван с „Чандра“.

Постигнатото от астрономите не спря – те поискаха архивите от наблюденията на наземния комплекс VLA (Very Large Array) в американския щат Ню Мексико и показаха, че двойка свръхмасивни черни дупки също излъчва мощни радиовълни. „Хъбъл“ откри и трети ярък източник на светлина в тази област. Предполага се, че това е газ, който е бил засегнат от плазмената струя, освободена от една от черните дупки – така както струя вода от градински маркуч пада върху купчина пясък.