От океани до пустини: Учените разбраха как Венера е загубила водните си запаси

Учени смятат, че са разгадали мистерията на изчезването на водата на Венера. Най-близката до Земята планета, е смятана за „сестра на Земята“ заради размерите и близостта си. Въпреки предполагаемото наличие на вода в миналото обаче на планетата, днес Венера е горещ и враждебен свят с плътна атмосфера, чийто основен компонент са въглеродният диоксид и облаците от сярна киселина. Атмосферното налягане на повърхността на планетата е 92 пъти по-високо от това на Земята. Това съответства на налягането на дълбочина около 900 метра под водата на Земята.

Дълго време за учените беше загадка как Венера е загубила водните си запази. Ново изследване, публикувано в списание Nature предлага теорията, че водата може да е изчезнала в резултат на химическа реакция, известна като дисоциативна рекомбинация на HCO+ (формилиум). При този процес йоните HCO+ се комбинират с електрони, за да образуват въглероден оксид и водородни атоми, които след това се губят в пространството.

Тази теория може да обясни някои от несъответствията в данните от космическите апарати, изследващи Венера и предполага, че загубата на вода е станала два пъти по-бързо, отколкото се предвижда от теорията за хидродинамичния поток. Това е процесът, който описва изтичането на газове от атмосферата на планетата. Учените твърдят, че откритието помага да се обясни високата скорост на изсъхване на планетата, след като се предполагаше, че океаните са изчезнали.

„Венера не е приятно място за живеене. Сондите, които кацат на повърхността ѝ се разтапят в рамките на няколко минути поради средната температура от 464 градуса по Целзий.“

коментира Мартин ван Крандендонк, професор по астробиология и геология в университета Къртин в Австралия

В заключение изследователите подчертават необходимостта от нови мисии до Венера, които да измерят реакцията на дисоциативна рекомбинация на HCO+ и окончателно да потвърдят теорията за загубата на вода. Бъдещите мисии ще трябва да проверят тази хипотеза с по-модерни космически апарати, способни да измерват както HCO+, така и водорода, получен при тази реакция.