Раждането и смъртта на гиганта: историята на петното, което предизвика хаос в небето над Европа

През май 2024 година небето над Европа изведнъж стана „северно“: полярното сияние се наблюдаваше дори на места, където почти никога не се е наблюдавало, чак в Швейцария. Причината не беше във времето или земната атмосфера, а в Слънцето: един от най-силно активните му региони през последните десетилетия се обърна към нас.

Тази област се нарича NOAA 13664. Именно тя предизвика най-силните геомагнитни бури на Земята от 2003 година насам. Обикновено е трудно да се наблюдават непрекъснато такива „горещи точки“: Слънцето прави един оборот за около 28 дни и наземните обсерватории могат да следят дадена област само около две седмици, преди тя да излезе извън границата на диска и да изчезне от зрителното поле.

Именно тук помага мисията Solar Orbiter – апарат на Европейската космическа агенция, създаден в сътрудничество с НАСА. Той навлезе в орбита около Слънцето за около 6 месеца и наблюдаваше звездата под ъгъл и с подробности, които не са достъпни от Земята. От април до юли 2024 година Solar Orbiter съпровождаше NOAA 13664 по-дълго, отколкото обикновено е възможно, а след това учените комбинираха тези данни с наблюденията от Solar Dynamics Observatory на НАСА, който се намира на линията Земя-Слънце и постоянно вижда страната, обърната към нас.

В резултат на това изследователите получиха непрекъсната „хроника“ на живота на този активен регион с продължителност 94 дни.

Според един от участниците в работата, слънчевия физик Йоанис Контогианис, това е най-дългата непрекъсната поредица от изображения, събирана някога за един активен регион и важен етап за слънчевата физика. Наблюденията започнаха практически с „раждането“ на NOAA 13664 на 16 април 2024 година, след което учените проследиха как регионът се движи по задната страна на Слънцето, докато се променя и в крайна сметка отслабва до юли.

През тези седмици във вътрешността на NOAA 13664 се формира сложна, преплетена магнитна структура. Кулминацията ѝ е избухването на 20 май 2024 година, което изследователите наричат най-мощното избухване през последните 20 години. Именно такива магнитни „възли“ правят активните области опасни за Земята: когато на повърхността на Слънцето избухва намагнетизирана плазма, се наблюдават резки емисии на енергия и материя, а след това вълни от радиация и заредени частици се отправят в космоса, като понякога удрят нашата планета.

На Земята това най-често се проявява чрез красиви полярни сияния, но спектакълът има висока цена. През май 2024 година, както посочва професорът от ETH Цюрих Луиза Хара се наблюдават сривове на сигналите от спътници, безпилотни летателни апарати и различни сензори, в резултат на което например фермерите изпитват сериозни проблеми, а грешките в данните причиняват забележими икономически загуби. Учените напомнят: живеем в близост до единствената звезда, която пряко влияе на ежедневието ни, и колкото по-добре разбираме как „узряват“ активните зони в нея, толкова по-точно можем да оценим рисковете за технологиите и инфраструктурата.