След 60 години съмнения: откриха къде наистина е кацнала руската „Луна 9“

Повече от половин век след първото меко кацане на апарат върху Луната, учени твърдят, че с помощта на изкуствен интелект най-сетне са локализирали мястото, където през 1966 г. се е приземила съветската сонда „Луна 9“.

Резултатите са публикувани в научното издание Nature и показват как съвременните методи за компютърно зрение могат да „преровят“ архивите на космическите мисии по начин, който доскоро беше практически невъзможен.

Как една изгубена точка на Луната отново се появява на картата

През февруари 1966 г. „Луна 9“ влиза в историята като първия апарат, който каца меко на лунната повърхност и изпраща панорамни снимки обратно към Земята. Те доказват нещо изключително важно за времето си – че почвата на Луната е твърда и може да издържа тежестта на бъдещи апарати и хора.

Самото място на кацането обаче остава приблизително известно. Причината е проста – спускаемият модул е с размер около 60 сантиметра и е изключително трудно различим дори на най-детайлните орбитални изображения, с които разполагаме днес.

Сега именно тази слабост е компенсирана от алгоритъм за автоматично разпознаване на обекти.

Екип, ръководен от Луис Пино от University College London, използва специализиран модел за анализ на изображения, за да търси следи от изкуствени обекти върху високорезолюционни снимки на Луната.

Машината, която е „обучена“ да разпознава човешки следи в космоса

Изследователите прилагат алгоритъм, известен като YOLO-ETA – разновидност на модели за детекция на обекти, адаптирана за работа с планетарни изображения. За да бъде обучена системата, учените използват добре известните места за кацане на мисиите „Аполо“ като еталонни примери за това как изглеждат човешки артефакти на лунната повърхност.

След това моделът започва да анализира огромни масиви от изображения от лунна орбита и да маркира подозрителни тъмни структури, които не приличат на естествени геоложки форми.

Сред няколко такива обекта един се откроява като особено интересен – по форма, размер и контраст той отговаря на характеристиките на спускаемия апарат на „Луна 9“.

Според авторите на изследването именно този обект най-вероятно представлява самия модул, разположен в района на Oceanus Procellarum – огромната равнина, известна като Океанът на бурите.

Координати, които липсваха десетилетия

Алгоритъмът локализира предполагаемото място на кацане на около 7,03 градуса северна ширина и 64,33 градуса източна дължина. Това е първото толкова конкретно позициониране на апарата от самата мисия насам.

Още по-убедително е, че на приблизително 200 метра от тази точка системата открива няколко допълнителни обекта, които биха могли да бъдат отделени елементи от конструкцията на сондата.

Разположението им съвпада с начина, по който се очаква да са се разпръснали части от апарата по време на кацането и последвалото разгъване на системите му.

Снимките от 1966 г. съвпадат с релефа днес

Екипът не разчита единствено на алгоритъма. Потенциалното място е сравнено детайлно с историческите панорамни изображения, изпратени от „Луна 9“ преди близо 60 години.

Съвпадението между характерни камъни, сенки и микрорелеф в района и старите снимки допълнително подкрепя извода, че именно там се е намирал спускаемият модул.

Учените подчертават, че все още става дума за много силна, но предпазлива идентификация – следващата стъпка ще бъде насочването на бъдещи орбитални наблюдения към тази зона, за да се потвърди окончателно произходът на обектите.

Защо това откритие е повече от историческо любопитство

Откриването на „Луна 9“ не е просто възстановяване на една изгубена точка върху лунната карта. То е демонстрация на това как изкуственият интелект може да бъде използван като инструмент за археология на космоса – за издирване на стари мисии, апарати и следи от човешка дейност върху други небесни тела.

В епоха, в която десетки нови мисии към Луната се подготвят от различни държави и частни компании, подобни технологии могат да помогнат както за опазване на историческите места, така и за по-прецизно планиране на бъдещи кацания.

А ако последващите наблюдения потвърдят резултатите, една от най-старите загадки от ранните години на космическата надпревара – къде точно е кацнала първата успешна лунна сонда – най-сетне ще получи своя окончателен отговор.