6 неща, които научихме за Слънчевата система от Spitzer

Телескопът Spitzer на NАSA, който е предназначен за разкриване на далечната, студена и „прашна” част от Вселената, направи открития, които дори създателите му не очакваха. Голяма част от тях са само в нашата Слънчева система.

Ето и най-впечатляващите загадки, разкрити от телескопа в „нашия заден двор” – Слънчевата система:

Разкри най-големия и отдалечен пръстен на Сатурн

Всеки е чувал за характерните пръстени около газовия гигант Сатурн. Te са наблюдавани за пръв път през 1610 г. от Галилео Галилей. Знаете ли обаче, че най-големият пръстен е открит чак през 2009 г., благодарение на Spitzer?

Тъй като най-външният пръстен е блед и не отразява много видима светлина, телескопите на Земята не успяват да го засекат. Spitzer успя да наблюдава инфрачервеното излъчване на хладния прах, изграждащ пръстена. Разредената му структура представлява разсеяна формация от частици, които обикалят около Сатурн много по-далеч от останалите пръстени.

Този пръстен е разположен на 6 милиона километра от планетата. Той е 170 пъти по-широк и 20 пъти по-дебел от диаметъра на Сатурн. Размерът му е такъв, че ако можехме да го видим със собствените си очи, той би изглеждал два пъти по-голям от пълната Луна.

Една от най-далечните луни на Сатурн – Феба, орбитира по протежението на пръстена и най-вероятно е източник на изграждащите го частици. Сравнително малкият брой частици в пръстена не отразяват много от видимата светлина. Именно затова той остава скрит близо четири века.

Spitzer улавя блестенето на хладния прах, който има температура от -193°C.

Показа ни „рецептата” на кометите

Когато космическият апарат Deep Impact на NASA нарочно се разби в кометата Темпъл 1 на 4 юли 2005 г., тя изхвърли облак от вещество, което съдържа съставките на първичната Слънчева система.

При съпоставка на данните от Deep Impact с наблюденията на Spitzer, астрономи анализират този облак и идентифицират веществата, от които впоследствие се образуват планетите, кометите и други тела в Слънчевата система. Голяма част от съединенията са били вече познати, като например силикатите и пясъкът. Някои обаче били изненадващи, като например глина, карбонати, желязосъдържащи съединения и ароматни въглеводороди. Изследването на тези съединения дава важни пояснения за възникването на Слънчевата система.

Изследва кометата ISON

През 2013 г. телескопът Spitzer наблюдаваше как въглероден диоксид бавно се отделя от кометата ISON. Освен това от нея се отделя и прах чрез т. нар. опашка, която се простира на 300 000 километра зад нея.

„Установихме, че ISON отделя около 1 милион килограма въглероден диоксид под формата на газ, както и около 55 милиона килограма прах всеки ден“, каза Кари Лис, ръководител на наблюденията на кометата ISON.

Кометата ISON, носеща официалното название C/2012 S1, беше с диаметър около 5 километра, приблизително колкото планина. Теглото ѝ се оценяваше на между 3,2 милиарда и 3,2 трилиона килограма. Тя се разпадна при близко преминаване до Слънцето през ноември 2013 г.

Спомогна за откриването на малки астероиди около Земята

Инфрачервеното „зрение“ на Spitzer позволява да се изследват някои от най-отдалечените обекти, откривани някога. Тази космическа обсерватория също така може да изследва и съвсем близки до Земята обекти.

Spitzer помогна за откриването и идентифицирането на редица околоземни обекти (NEOs – Near-Earth Objects). От NASA следят тези обекти, за да се предотврати евентуален сблъсък със Земята.

Tелескопът бе особено полезен при определянето на точните размери на някои от тези обекти, тъй като той улавля инфрачервената светлина, излъчвана директно от тях. Те не излъчват видима светлина, а само отразяват светлината от Слънцето. Видимата светлина от своя страна може да ни даде информация относно това колко отражателни способности има даден астероид, но не и колко точно е голям. Spitzer изследва много околоземни обекти и чрез наблюдения в инфрачервения спектър, успяват да се установят размерите на много от тях, започващи от едва стотина метра.

Направи карта на небето

През 2013 г. изследователи събират над два милиона изображения на Spitzer, събирани в продължение на 10 години, за да създадат подробна карта на Млечния път.
Наблюдението на Млечния път е трудно, заради праха, който блокира видимата светлина. Затова почти цялата Галактика оставала скрита от нас. Инфрачервената светлина обаче успява да „пробие“ тази прашна завеса и да ни покаже скритите зони на Галактиката.

Изследванията на Млечния път, направени със Spitzer, предоставят много по-добре детайлите на спиралната структура на Галактиката, както и на централния регион. Телескопът помогна да се открият нови отдалечени звездообразуващи зони. Освен това той доказа много по-голямо изобилие от въглерод в Галактиката, отколкото се е предполагало.

Успя да определи размерите на междузвездния ни посетител Оумуамуа

През ноември 2017 г. учените насочват Spitzer към непознат обект, днес известен като Оумуамуа (‘Оumuamua) – първият междузвезден обект, който прекосява Слънчевата система. В буквален превод от хавайски език, името означава „разузнавач”. Обектът е прекалено блед, за да бъде наблюдаван от Spitzer само два месеца преди преминаването му близо до Земята. Но „неоткриването“ му постави нова граница за това колко голям може да бъде странният обект.

Новите допускания за размера на Оумуамуа са, че леките промени в скоростта и посоката на обекта са породени от отделянето на газове от него. Установява се, че отделените газове се държат като малки тръстъри, които леко „избутват“ обекта.
„Умуамуа е пълен с изненади още от първия ден, така че сме нетърпеливи да видим какво ще ни покаже Spitzer”, каза Дейвид Трилинг, професор по астрономия в Университета в Северна Аризона. „Фактът, че Spitzer не успя да засече Оумауамуа, всъщност е много ценен резултат.”