Астрономите от обсерваторията в Лайден, Холандия, и Университета в Рочестър, Ню Йорк, откриват екзопланетата J1407b през далечната 2012 г. Според наблюденията им, системата ѝ от пръстени е с огромни размери – много по-големи от тези около Сатурн. J1407b е първата екзопланета със система от пръстени, открита с помощта на пасажния метод.
Изследване, ръководено от Матю Кенуърти от Лайден, доказва, че системата от пръстени около планетата се състои от над 30 пръстена, всеки от които е с диаметър десетки милиона километра. Освен това те долавят пролуки между пръстените, от което става ясно, че е възможно около планетата да има и вече образувани естествени спътници.
„Детайлите, които виждаме в кривата на светлината, са невероятни. Затъмнението в светимостта на звездата при преминаването на планетата пред нея продължава няколко седмици. Забелязахме и по-малки малки вариации на светлината с честота от десетки минути в резултат на фини структури между пръстените“, споделя Кенуърти. „Звездата е твърде далеч, за да наблюдаваме пръстените директно, но можем да им направим подробен модел въз основа на тези бързи вариации. Ако можем да заменим пръстените на Сатурн с пръстените около J1407b, те биха били лесно видими през нощта и в пъти по-големи от пълната Луна. “
Планета или кафяво джудже
Астрономи анализираха данните от проекта SuperWASP – проучване, предназначено да идентифицира газови гиганти, които правят пасаж пред звездата си. През 2012 г. Ерик Мамеджек – изследовател от Университета в Рочестър, съобщава за откритието на младата звезда J1407 (още известна като V1400 Centauri и Mamajek’s Object). Необичайните потъмнявания в светимостта ѝ предполагат, че те са причинени от диск около млада гигантска планета или звезда от тип кафяво джудже.
В друго по-скорошно проучване, също водено от Кенуърти, за оценка на масата на обекта се използват адаптивна оптика и Доплерова спектроскопия. Заключенията на изследователския екип са, че обектът най-вероятно е първа по рода си гигантска планета с голяма система от пръстени, която е отговорна за интензивното затъмняване на светлината на звездата J1407.
Долу можете да видите компютърен модел, който отговаря на кривата на светлината на звездата J1407, изобразена от проекта SuperWASP. Моделът е описан от Кенуърти и Мамеджек и е публикуван в Astrophysical Journal.
Кривата на светлината дава индикация, че диаметърът на системата от пръстени е близо 120 милиона километра – повече от 200 пъти по-голям от този на пръстените на Сатурн. И нещо повече – пръстеновата система вероятно съдържа прахови частици с маса приблизително равна на масата на Земята.
Ако смелим Галилеевите луни на прах и лед
Мамеджек поставя в контекст въпросът какво количество вещество се съдържа в тези дискове и пръстени. „Ако смелим четирите Галилееви луни на Юпитер на прах и лед и да разпръснем веществото по орбитите им в пръстен около Юпитер, пръстенът би бил толкова непропусклив на светлина, че отдалечен наблюдател, който види пръстените пред Слънцето, ще види много дълготрайно затъмнение. В случая на J1407 виждаме пръстените, които блокират цели 95 процента от светлината на тази млада подобна на Слънце звезда в продължение на дни.“
Според новия модел обаче се наблюдава поне една празнина в пръстеновидната структура. „Едно очевидно обяснение е, че тази празнина е „издълбана“ от естествен спътник“, споделя Кенуърти. „Масата на спътника може да е между тази на Земята и тази на Марс. Ако такъв съществува, той би имал орбитален период около звездата си от около две години.“
Астрономите очакват пръстените да изтъняват през следващите няколко милиона години и в крайна сметка да изчезнат. Това ще стане, когато веществото в дисковете се сгъсти и от него се формират естествени спътници.
„Планетарната научна общност от десетилетия теоретизира, че планети като Юпитер и Сатурн най-вероятно в ранен етап са имали дискове, които след това са довели до формирането на спътници“, споделя Мамаджек. „Въпреки това, докато не открихме този обект през 2012 г., никой не беше виждал такава система.“
Между 10 и 40 маси на Юпитер
Изчислява се, че J1407b има орбитален период с дължина около едно десетилетие. Трудно е обаче да се определи точно масата на J1407b, но най-вероятно тя варира в диапазона от около 10 до 40 маси на Юпитер.
Изследователите насърчават любители астрономи да помагат с допълнителни наблюдения на J1407. Според тях това би помогнало да се определи следващото затъмнение на звездата и да се поставят рамки на периода и масата на планетата. Наблюденията на J1407 могат да бъдат докладвани на AAVSO (American Association of Variable Star Observers). Междувременно се търсят и нови фотометрични изследвания, които се фокусират върху затъмнения от все още неоткрити планети.
Кенуърти добавя, че откриването на подобни затъмнения при други обекти, подобни на J1407b е „единственият възможен начин за наблюдение на ранните условия на формиране на спътници в близко бъдеще.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
