Биткойнът вече не носи печалба – майнърите спешно преминават към изкуствен интелект

Световната индустрия за майнинг (добив/копаене) на биткойн бързо се преориентира към инфраструктура за изкуствен интелект и частично финансира този преход чрез продажба на криптовалутата. Преломът в сектора на майнинга се дължи преди всичко на спада в рентабилността. Средната себестойност на добива на един биткойн достигна 79 995 долара, докато пазарната му цена е около 70 000 долара. На този фон в сегмента на изкуствения интелект и високопроизводителните изчисления вече се формира договорна база от около 70 милиарда долара.

Когато себестойността на копаенето е устойчиво по-висока от продажната цена на актива, предишният бизнес модел престава да работи. За компаниите, занимаващи се с такава дейност това вече не е повод да търсят допълнителен източник на приходи, а необходимост бързо да променят структурата на бизнеса. Един от основните източници на финансиране за преструктурирането на бизнеса е продажбата на натрупаните биткойни. Публичните компании, занимаващи се с майнинг вече са намалили резервите си с повече от 15 000 биткойна. Тези продажби осигуряват ликвидност, но в същото време увеличават предлагането на пазара и засилват натиска върху цената на „цифровото злато“. Преходът се финансира не само за сметка на криптовалутните резерви: в действие влизат и дългови инструменти, и пласиране на акционерен капитал.

Преориентирането към изкуствения интелект се обяснява и с факта, че майнинг компаниите вече разполагат с необходимата инфраструктурна база: значителни енергийни мощности, развити системи за охлаждане и електротехническа инфраструктура, проектирана за работа с високи изчислителни натоварвания. Тази база е подходяща за центрове за данни, осигуряващи работата на изкуствения интелект.

Мащабът на тази промяна се потвърждава от обема на новите договори. В сегментите на AI и високопроизводителните изчисления става дума за договори на стойност около 70 млрд. долара. Тези мощности са необходими за генеративния AI, машинно обучение (ML) и сложни изчислителни задачи. Част от компаниите очакват, че още през тази година AI ще осигурява до 70% от общия им приход. Това сочи към бърза промяна в цялата индустрия.

От техническа гледна точка такъв преход е сложен и скъп. Майнингът на биткойн се основава предимно на специализирани интегрални схеми за криптографско хеширане (ASIC). Изкуственият интелект, напротив, обикновено изисква графични (GPU) и тензорни процесори (TPU). Това означава, че съществуващата изчислителна инфраструктура ще трябва да бъде значително модернизирана или напълно променена. Заедно с оборудването ще се променят и експлоатационните процеси, изискванията към персонала и логиката на управление на мощностите.

Енергийният модел също се променя. Майнингът обикновено осигурява по-равномерно натоварване, докато AI изчисленията могат да варират значително по интензивност. Оттук произтича по-сложно балансиране на натоварването, както и различни изисквания към охлаждането, мрежите и съхранението на данни. За решаването на тези задачи компаниите разчитат на партньорства, поглъщания и вътрешни програми за развитие.

Тази преструктуриране засяга не само самите майнъри. Допълнителните продажби на биткойни увеличават пазарното предлагане и могат да останат краткосрочен фактор за понижаване на стойността на цифровия актив. Едновременно с това се променя посоката на капитала в технологичния сектор: парите, които преди това работеха в модела на криптодобив се насочват към AI инфраструктурата и високопроизводителните изчисления.

Конкурентната среда също се променя. Традиционните оператори на центрове за данни получават нов конкурент – компаниите за майнинг, които разполагат с готова инженерна база и опит в експлоатацията на енергоемки изчислителни центрове. За технологичните компании, които се нуждаят от мощности за изкуствен интелект, това означава по-голям избор от изпълнители.

Важна роля играе и географията. Исторически майнингът се е насочвал към региони с евтина електроенергия и меко регулиране. За AI инфраструктурата това вече не е достатъчно. Тук са важни още и качествената мрежова свързаност, достъпността на квалифицирани специалисти и режимът на работа с данни. Затова част от компаниите ще преместват мощностите си или ще се разширяват в нови региони.

Екологичният въпрос не изчезва. И майнингът и AI изчисленията консумират много енергия, но при AI натоварванията има една разлика: те позволяват по-гъвкаво използване на инфраструктурата и по-добро приспособяване на потреблението към производството на енергия от възобновяеми източници. Част от майнинг компаниите вече разполагат с такава база, което им дава допълнително предимство.

Скоростта на преструктурирането ще зависи и от регулаторната рамка. Тук се пресичат едновременно няколко области: финансови правила, защита на данните и контрол върху износа на технологии. В някои юрисдикции развитието на AI инфраструктурата се подкрепя, а в други се подхожда с предпазливост към криптовалутите и AI. Ето защо изходът от прехода се определя не само от достъпа до капитал и оборудване, но и от това колко бързо компаниите ще успеят да се приспособят към новата правна среда.