Людмил Стойчев: „Числата не лъжат, но и не утешават“ – реалният портрет на икономиката и технологиите в България

Вторият ден на ASBIS Академия 2025 започна с характерния за Людмил Стойчев хумор, който винаги успява да разчупи сутрешната сериозност. „Благодаря на всички, които дойдоха толкова рано. В девет сутринта е трудно, но си струва за тези 20 минути от живота ви,“ каза той с усмивка, преди да включи прожекторите върху темите, които щяха да се окажат сред най-дискутираните на целия форум.

Людмил Стойчев е човек, който анализира технологичния и икономическия пазар вече повече от три десетилетия. С опит, натрупан още от началото на 90-те години, той е един от малкото експерти в България, които могат да поставят случващото се в ясен контекст, подкрепен с числа, а не с догадки. Като основател на CBN – Central Business Network Bulgaria, Стойчев повече от 30 години предоставя анализи и консултации за бизнеса, а с над 60 публични лекции и презентации се превърна в лице, което аудиторията слуша внимателно – дори когато прогнозите му не са оптимистични.

Неговият блог blog.cbn-bulgaria.com е своеобразен дневник на българската икономика и ИКТ сектор, а личният му девиз – „The truth itself. No compromises.“ – описва най-добре подхода му: директен, аналитичен и без излишни дипломатичности. На ASBIS Академия 2025 той отново беше един от най-очакваните лектори, познат със своя хумор, реализъм и безкомпромисен стил. Лекцията му тази година продължи традицията – прагматична, точна и насочена към реалните процеси в икономиката и технологиите.

Икономически контекст – фонът зад технологичния сектор

Лекцията на Людмил Стойчев започна с кратък, но важен поглед към макроикономическата картина – контекстът, без който нито един технологичен пазар не може да се разбере. България, по думите му, се движи „два пъти по-бързо от средното за ЕС“, но този растеж не е равномерно разпределен. „Такъв ръст две поредни години е опасен. Производителността не расте със същото темпо,“ подчерта Стойчев, коментирайки двуцифреното увеличение на заплатите. За него това не е знак на просперитет, а на натиск върху бизнеса, особено върху компаниите, които работят с ограничени маржове.

Той отбеляза, че някогашните „гръбнаци“ на икономиката бележат спадове, докато услугите и ИТ секторът остават основният двигател на растежа. „162 хиляди компании от сферата на услугите държат БВП нагоре – това са вашите клиенти,“ напомни Стойчев на аудиторията, в която преобладаваха представители на технологичния бранш.

Бюджетът и данъчните приходи, според него, не заслужават дълги анализи – те са просто симптом на по-големи процеси. Стойчев използва икономическите данни като фон, за да очертае по-важния сюжет – как промените в потреблението, цените и индустриалните размествания директно влияят върху пазара на хардуер и технологиите, който той определи като „стабилен, но в процес на сериозна трансформация“.

Българският пазар на хардуер – стабилност в динамична среда

След краткия икономически обзор Людмил Стойчев насочи вниманието към темата, която най-много вълнува аудиторията – състоянието на хардуерния пазар в България. Въпреки несигурната макросреда и колебанията в индустрията, секторът продължава да се развива стабилно и дори над очакванията. Според данните, които той представи, делът на мобилни компютри и смартфони вече заема 61,6% от целия ИКТ пазар, при 58,5% преди няколко години. Това, по думите му, е ясен знак, че технологичните продукти се превръщат не просто в необходимост, а в основен елемент от ежедневието на бизнеса и потребителите.

Сред най-динамичните категории се открояват мониторите. „Пазарът на монитори буквално избухна – не само защото работим повече пред екрани, а защото купуваме по-качествено,“ коментира Стойчев, като допълни, че тенденцията се засилва и в сегмента на периферните устройства и аксесоари. Цената на единично устройство расте, но това не е резултат само от инфлацията – хората вече търсят по-добро качество и по-висока стойност.

„Не можем да се борим с инфлацията, ако продаваме по същия начин. Увеличавайте стойността на услугата, не само обема,“ подчерта той пред дистрибуторите и търговците в залата. С други думи – времето на евтините устройства, продавани на масов пазар, е към своя край. Следващата фаза на развитие е услугата около продукта – поддръжка, интеграция и персонализирано изживяване за клиента.

В анализа си Стойчев отдели специално внимание и на ASBIS , като пример за компания, която успява да се адаптира и расте въпреки всички предизвикателства. Акциите на ASBIS са се покачили с близо 50%, което е два пъти по-бърз ръст от индекса Nasdaq, където големите технологични гиганти често диктуват тенденциите. „ASBIS е машина. Тази екосистема работи, защото всички части знаят къде са и какво правят,“ каза той, визирайки ролята на компанията като стратегически дистрибутор, който не просто продава техника, а изгражда цели решения.

В заключение на тази част от лекцията Стойчев очерта посоката за следващите години: хардуерният пазар ще продължи да се развива, но ще изисква по-умни стратегии и по-висока добавена стойност. Той определи 2025 г. като година на „реалистичен растеж“ – бавен, но качествен, за разлика от бързите, но нестабилни ръстове от предходните години.

Изкуственият интелект – потенциалът, който все още чака реализация

Когато темата в залата се насочи към изкуствения интелект, настроението стана едновременно любопитно и малко неловко – защото всички говорят за AI, но малцина реално го прилагат. „Говорим за AI всеки ден, но реално малцина го използват. Това е следващата бариера, която трябва да преминем,“ каза Людмил Стойчев и залата притихна. Според неговите данни едва 7% от компаниите в България вече използват решения, свързани с изкуствен интелект, докато средно за ЕС този дял е 14%. Това поставя страната ни на 25-о място в Европа, което звучи тревожно, особено като се има предвид бързото развитие на пазара.

Стойчев направи и разрез по индустрии: очаквано, ИТ секторът води по внедряване на AI, но изоставането в енергетиката, производството и търговията е осезаемо. Там, където системите с изкуствен интелект могат да имат най-голям ефект – оптимизация на производствени линии, енергийна ефективност и логистика – внедряването все още е епизодично. „Няма как да говорим за конкурентоспособност, ако продължаваме да вършим всичко ръчно, докато останалите автоматизират процеси,“ предупреди той.

Въпреки това, прогнозата му беше умерено оптимистична. По негови думи, пазарът на изкуствен интелект в Европа е между 15 и 20 млрд. евро, което в глобален мащаб не е много, но тенденцията е ясна: инвестициите растат, а разликата между държавите, които внедряват AI рано, и тези, които закъсняват, ще става все по-видима. „Тепърва ще виждаме сериозни промени,“ каза той. „В следващите години ще се разделим на тези, които използват AI, и тези, които ще работят за него.“

В България основните приложения на изкуствения интелект към момента са автоматизация на процеси, прогнозен анализ и обслужване на клиенти. Технологията все още се използва главно като инструмент за оптимизация, а не като стратегическо решение за растеж. Стойчев подчерта, че големият потенциал се крие в синергията между локални компании и глобални доставчици, където българският пазар може да предложи бързина, гъвкавост и инженерна компетентност – качества, които липсват на по-тромавите западни корпорации.

Той обърна внимание и на културния аспект на проблема: „AI не е само технология. Той изисква промяна в мисленето – да се доверим на системи, които могат да бъдат по-умни от нас в някои неща.“ По думите му, липсата на реално разбиране и страхът от автоматизацията са сред основните бариери пред развитието.

В заключение на тази част от лекцията Стойчев призова бизнеса да гледа на AI не като на заплаха, а като на шанс за надграждане. „AI няма да ви вземе работата. Ще я вземе човекът, който умее да работи с него,“ каза той, оставяйки залата да замълчи за момент, преди да премине към следващата тема – киберсигурността.

Киберсигурността – ахилесовата пета на българския бизнес

След темата за изкуствения интелект, Людмил Стойчев премина към друга, не по-малко актуална, но според него далеч по-пренебрегвана – киберсигурността. „В момента сме пробити от всякъде. Повечето компании не осъзнават риска, докато не се случи нещо,“ каза той с тон, който не оставяше място за интерпретации. И добави, че в България киберсигурността често се приема като „технически въпрос“, а не като стратегически елемент на управлението.

Стойчев представи и тревожна статистика: 5400 компании у нас попадат под новия закон за киберсигурност, което означава, че той ще засегне 45% от всички работещи и над половината от приходите в икономиката. „Това не е въпрос на избор, а на оцеляване,“ каза той. И ако големите компании вече започват да инвестират в защита, средните и малките бизнеси все още остават най-уязвими.

Данните, които сподели, бяха красноречиви: 27% от българските фирми не правят никакъв архив на данните си, при положение че в ЕС над 90% го правят редовно. Или както той го формулира с типичната си директност: „Най-сигурният начин остава и най-простият – архив на отделно място. Толкова.“ Тази простота в изказа му обаче само подчертаваше сериозността на проблема – липсата на базова култура за информационна сигурност в страната.

На хоризонта обаче има и позитивни новини. Стойчев обяви, че се подготвя национален проект за създаване на киберцентър с деветцифрен бюджет, който ще подпомага както големи, така и средни предприятия и публични институции. Това, според него, ще отвори „златна ниша за бизнеса“ – за компании, които предлагат решения за съхранение, архивиране и сигурност. „Киберсигурността не е разход, тя е застраховка за бъдещето,“ каза той в заключение, оставяйки аудиторията с усещането, че тази тема тепърва ще заема все по-централно място в дневния ред на българския ИТ сектор.

Дигитализация и бъдещи тенденции в ИКТ сектора

След анализа на киберрисковете Людмил Стойчев насочи вниманието към позитивната страна на технологичното уравнение – дигитализацията. По думите му, до 2025 г. в България ще бъдат създадени около 47 000 нови компютърни и роботизирани работни места, което е ясен сигнал, че автоматизацията и ИТ професиите ще продължат да бъдат основен двигател на икономиката. Този ръст няма да се дължи само на чисто технологични компании, а и на индустрии, които внедряват дигитални процеси – от логистика до производство и търговия.

Въпреки това, страната все още изостава в реалното прилагане на технологиите. България заема 27-о място в ЕС по използване на интернет на работното място и 25-о по развитие на електронната търговия, което показва, че потенциалът е голям, но неизползван. „Имаме технологии, имаме кадри, но често нямаме смелост да направим следващата крачка,“ коментира Стойчев. По думите му, дигитализацията в България често се свежда до лозунги и стратегии на хартия, докато на практика липсва системен подход.

„Дигитализацията не е просто думи в стратегия. Тя е новият минимален стандарт,“ заключи той. И добави, че за да се възползва от този потенциал, бизнесът трябва да мисли за технологиите не като за инструмент, а като за среда – такава, в която иновациите се случват ежедневно, а не по план.

Честен анализ без украса

Лекцията на Людмил Стойчев завърши така, както започна – без излишен патос, но с много ясно послание. „Всяка година си казваме, че няма какво повече да се каже, и всяка година цифрите ни изненадват,“ каза той с усмивка, която обаче криеше повече реализъм, отколкото утеха. След поредица динамични графики, факти и изводи, залата реагира с аплодисменти – не заради оптимистичен финал, а заради честността, с която беше представена картината.

„Истината няма нужда от украса – достатъчно е да я видиш черно на бяло,“ коментира един от участниците след края на лекцията. Точно в това се крие и силата на Стойчев – в способността му да превърне сухите числа в история за реалния живот на бизнеса. Той не говори за „възможности“, а за факти, които очертават пътя напред – и този път минава през по-зряло отношение към изкуствения интелект, повече инвестиции в киберсигурност и реална дигитализация, а не само стратегическа реторика.

Така, с аплодисменти, които звучаха повече като уважение, отколкото като ентусиазъм, приключи една от най-силните лекции на тазгодишната ASBIS Академия. Тя не целеше да вдъхнови – а да покаже реалността такава, каквато е. И именно затова думите на Людмил Стойчев отекват дълго след като прожекторите угаснат.

Темите, засегнати от Людмил Стойчев на ASBIS Академия 2025, далеч не се изчерпват с една лекция. Те очертават посоката, в която ще се движи целият технологичен сектор у нас през следващите години – от пазара на хардуер и динамиката на дистрибуцията, през реалното навлизане на изкуствения интелект в бизнеса, до предизвикателствата на киберсигурността и новите законови изисквания. Kaldata ще продължи да следи и анализира всяка от тези теми в отделни материали, с фокус върху решенията, които правят технологиите не просто по-умни, а и по-полезни за хората и компаниите.

В свят, в който маркетингът често звучи по-силно от реалността, лекциите на Людмил Стойчев напомнят, че истината все още има стойност – особено когато е подкрепена с числа.