Математиците пишат формулите на ръка, а програмистите използват невронни мрежи

Какво ще стане, ако невронните мрежи заменят не само въвеждането, но и научната мисъл?

Учени анализираха над един милион научни статии и установиха, че след стартирането на ChatGPT през ноември 2022 г. учените все по-често използват изкуствен интелект, за да пишат статиите си. Резултатите, публикувани в списание Nature Human Behaviour, показват интересна картина на това как невронните мрежи променят научния свят.

Екипът от учени е проучил 1 121 912 научни публикации от основните научни бази данни arXiv, bioRxiv и списанията Nature за периода между януари 2020 г. и септември 2024 г. За да ги анализират, те са разработили нов метод, основан на промените в честотата на употреба на определени думи, характерни за текстовете, създадени от езиковите модели.

Оказа се, че най-често изкуственият интелект помага на учените да пишат резюметата и уводите към статиите. Разделите с методологията и описанието на експериментите остават предимно човешка територия – вероятно защото изкуственият интелект все още е по-добър в обобщаването на информацията, отколкото в описването на конкретни научни процедури.

Най-впечатляващият ръст е в областта на компютърните науки, което не е изненадващо за област, тясно свързана с изкуствения интелект. До септември 2024 г. следи от използване на ChatGPT са открити в 22,5% от анотациите и 19,5% от уводите на статиите по информатика. За сравнение, през ноември 2022 г. те са едва около 2,4% за всички видове статии. Електротехниката и системните науки също показват високи резултати – около 18% и за двата типа текстове.

Математиците са по-консервативни, като само 7,7% от анотациите и 4,1% от въведенията в статии по математика носят признаци за работа с ИИ. Списанията Nature също показват по-умерени стойности, с 8,9% за резюметата и 9,4% за въведенията.

Проучването разкрива няколко интересни закономерности. Авторите, които е по-вероятно да публикуват предпечатни материали, използват в по-голяма степен езиковите модели – може би поради натиска за по-бързо създаване на нови статии. Кратките статии с по-малко от 5000 думи също е по-вероятно да бъдат създадени с помощта на изкуствен интелект, както и статиите в области с висока конкуренция като компютърните науки.

Географският анализ показа, че учените от Китай и континентална Европа са по-склонни да използват ChatGPT в сравнение с колегите си от Северна Америка и Обединеното кралство. Изследователите обаче отбелязват, че това може да се дължи на използването на ИИ за подобряване на английския език, а не за създаване на научно съдържание.

Авторите на изследването повдигат важни въпроси за бъдещето на науката в епохата на изкуствения интелект. Как използването на ИИ влияе върху точността, креативността и разнообразието на научните статии? Как читателите възприемат текстовете, създадени с помощта на невронни мрежи? Различават ли се моделите на цитиране на такива статии? И дали доминирането на няколко търговски компании в областта на езиковите модели ще доведе до загуба на независимостта на научните изследвания?

Засега технологията се развива толкова бързо, че институциите нямат време да разработят ясни правила за нейното използване, а надеждни методи за откриване на съдържание с използване на изкуствен интелект все още не съществуват. Изследователите се надяват, че работата им ще осигури основа за по-нататъшно проучване на това явление и ще помогне на научната общност да разработи принципи за прозрачна и качествена научна комуникация в новата ера.