Мистерията на Стоунхендж най-после се пропуква: учените откриха кой е преместил 25-тонните камъни – и това не е ледник

Една от най-старите и удобни теории около Стоунхендж беше сериозно разклатена. Ново мащабно геоложко изследване показва, че гигантските каменни блокове, от които е изграден прочутият монумент в Южна Англия, почти сигурно не са били пренесени от ледници по време на ледниковите епохи. Вместо това данните все по-категорично сочат към нещо далеч по-впечатляващо – целенасочено и организирано човешко усилие още в неолита.

Проучването е дело на учени от Curtin University, които анализират микроскопични минерални зърна, основно циркон и апатит, извлечени от речни седименти в района на Salisbury Plain, където се намира самият паметник. Тези минерали действат като своеобразни геоложки „пръстови отпечатъци“, защото съхраняват информация за произхода на скалите и за пътя, който са изминали във времето. Ако ледници бяха пренесли камъните към Стоунхендж от Уелс или от северните части на Великобритания, в околните наноси щеше да има ясно разпознаваем химичен и възрастов подпис на такива отдалечени източници.

Такъв подпис обаче липсва напълно. Вместо него възрастта и съставът на минералните зърна съвпадат със скали, които вече са добре известни от южна Англия. Това означава, че седиментите около паметника са резултат от локално „рециклиране“ на материал, а не от натрупване, донесено от масивни ледникови езици. Именно тази липса на какъвто и да е далечен минерален произход прави хипотезата за ледников транспорт все по-трудна за защита.

Откритието се вписва и в по-широкия научен консенсус сред геоморфолозите. До момента няма убедителни физически следи, че ледници са достигали района на Стоунхендж през плейстоцена. Липсват морени, липсват непрекъснати вериги от ледниково пренесени валуни и липсват характерни пластове от т.нар. тил. Известно е, че фини частици могат да бъдат пренасяни далеч от ръба на ледниците чрез разтопени води, но огромни блокове с тегло десетки тонове по правило не се придвижват по този начин. В този контекст отсъствието на ледников „отпечатък“ в седиментите около Стоунхендж прави сценария с естествено донесени мегалити изключително малко вероятен.

Най-големите камъни в комплекса, известни като сарсени, действително са добити сравнително близо до мястото на монумента. Техният произход се свързва с района на West Woods, който се намира приблизително на 25 километра северно от Стоунхендж. Самото разстояние не изглежда впечатляващо, докато не се вземе предвид фактът, че всеки от тези блокове тежи около 25 тона. Пренасянето им дори на такъв „къс“ маршрут би изисквало сериозно планиране, координация на големи групи хора, време и технически решения, постигнати без колела, без метални инструменти и без писмена система.

Още по-красноречива е историята на по-малките, но далеч по-екзотични камъни, известни като bluestones. Техният геоложки произход съвпада с източници в Preseli Hills в Западен Уелс, на разстояние около 230 километра от Стоунхендж. Част от този път вероятно е била измината по море, а друга по суша, но във всички случаи става дума за мащабна и добре организирана логистика, която изключва случайното придвижване на камъните от природни сили.

Най-изненадващият пример е т.нар. Altar Stone. Според новите геоложки данни той вероятно произхожда от Orcadian Basin в североизточна Шотландия. Ако това бъде окончателно потвърдено, ще означава, че поне един от камъните е изминал повече от 700 километра, за да достигне до мястото, където днес стои. За подобен маршрут не съществува правдоподобна ледникова траектория, която да обясни придвижването му, докато човешката организация и целенасоченият избор на материали дават логично обяснение.

Самото изследване не дава категоричен отговор как точно са били транспортирани камъните. В научната литература продължават да се обсъждат варианти със шейни, дървени ролки, комбинирани сухопътни маршрути и придвижване по реки и крайбрежия с примитивни плавателни средства. Това, което новите данни променят, е балансът на вероятностите. Стоунхендж все по-малко изглежда като монумент, оформен благодарение на удобни природни процеси, и все повече като резултат от продължителен, целенасочен и изключително сложен за времето си човешки проект.

Мистерията около това как точно са били местени 25-тонните блокове все още остава, но едно става все по-ясно. Камъните не са се оказали там по случайност. Те са били подбрани, организирано пренасяни на десетки и стотици километри и подредени от общества, които очевидно са разполагали с много по-високо ниво на социална координация и технически умения, отколкото дълго време се е смятало.