Може ли разумът да съществува отделно от тялото?

Каква е връзката между ума и тялото?

Може би умът е като контролер за видеоигра, който движи тялото в света, доставяйки му удоволствие и предизвиквайки други чувства. А може би тялото манипулира ума с глад, сънливост и тревожност, подобно на река, която си играе с едно кану. Може би умът е нещо като електромагнитни вълни, които преминават от едно място на нашето тяло в друго? Или пък разумът е нещо като автомобил, движещ се в далечен път? Или дух в тази машина?

Може би никоя метафора няма да е подходяща да опише всичко това, защото няма конкретна връзка между ума и тялото: има само натрупан опит или някакъв физически процес, а може би гещалт.

Въпросите, които от векове вълнуват философите, придобиват нова актуалност, тъй като сложните машини с изкуствен интелект започват да навлизат в обществото. Чатботовете, като GPT-4 на OpenAI и Bard на Google, в известен смисъл притежават разум: обучени са на огромни количества човешки език и са се научили да генерират нови комбинации от текст, изображения и дори видеа. С правилния подход те могат да изразяват желания, убеждения, надежди, намерения, любов. Могат да говорят за самоанализ и съмнение, за самоувереност и съжаление.

Но някои изследователи на ИИ твърдят, че технологията няма да постигне истинска интелигентност или истинско разбиране на света, докато не се свърже с тяло, способно да възприема, чувства и реагира на околната среда. Според тях говоренето за безтелесни интелигентни умове е погрешно и дори опасно. Един ИИ, който не е в състояние да изследва света и да опознае неговите граници, както правят децата, разбирайки какво може и какво не може да се прави, може да допусне животозастрашаващи грешки и да преследва целите си, рискувайки човешкото благополучие.

„Тялото, в един много опростен смисъл, е основата за интелигентни и предпазливи действия“, казва Джошуа Бонгард, специалист по роботика в университета във Върмонт. „Доколкото мога да преценя, това е единственият начин да имаме безопасен изкуствен интелект“.

В лаборатория в Пасадена, Калифорния, малък екип от специалисти през последните няколко години разработва една от първите комбинации на голям езиков модел с тяло: тюркоазен робот, наричан Moxie. Moxie е с размерите на дете, с капковидна глава, меки ръце и активни зелени очи. В тялото му от твърда пластмаса се намира специализиран процесор, работещ със същия софтуер, който управлява ChatGPT и GPT-4. Създателите на Moxie, част от стартъп, наречен Embodied, описват устройството като „първият в света AI робот-приятел„.

Ботът е създаден през 2017 г., за да помогне на децата с увреждания в развитието да тренират емоционалната си осъзнатост и комуникационните си умения. Когато някой говори на Moxie, неговият процесор преобразува звука в текст и предава текста на по-голям езиков модел, който на свой ред генерира вербален и физически отговор. Очите на Moxie могат да се движат, за да ви утешат заради загубата на кучето ви, и да се усмихнат, за да ви развеселят преди училище. Роботът е оборудван и със сензори, които улавят визуалните сигнали и реагират на езика на тялото ви, имитирайки и учейки се от поведението на хората около него.

„Това е почти като безжична комуникация между хората“, казва Паоло Пирджанян, инженер по роботика и основател на Embodied. – Вие буквално започвате да го усещате с тялото си.“

С течение на времето, казва той, роботът става все по-добър в този вид комуникация, подобно на приятел, който постепенно ви опознава.

Изследователи от Alphabet, компанията майка на Google, са възприели подобен подход за интегрирането на големи езикови модели във физически машини. През март компанията обяви успеха на робот, наречен PaLM-E, който може да възприема визуалните характеристики на околната среда и информацията за положението на собственото си тяло и да транслира всичко това на естествен език. Това даде възможност на робота да разбере къде се намира в пространството спрямо другите обекти и в крайна сметка да извършва сложни действия, като например да отвори чекмедже и да вземе пакет чипс.

Експертите считат, че роботите от този вид ще могат да изпълняват основни задачи без специално програмиране. Те ще могат да ви налеят чаша кока-кола, да ви приготвят вечеря или да ви вдигнат от пода след лошо падане – всичко това в отговор на поредица от прости команди.

Но мнозина изследователи се съмняват, че машинният разум, изграден по такъв модулен начин, изобщо някога действително ще установи връзка с физическия свят и по този начин никога няма да може да прояви най-важните аспекти на човешкия интелект.

Боюан Чен, експерт по роботика в университета Дюк, който работи върху интелигентни роботи, отбелязва, че човешкият ум – или умът на всяко друго животно – е неразделно свързан с действията на тялото в реалния свят и реакциите му спрямо тях, формирани в продължение на милиони години еволюция. Човешките бебета се научават да взимат в ръцете си най-различни предмети много преди да научат езика.

Разумът на изкуствено създадения робот, напротив, е изграден единствено на базата на езика и често допуска грешки, които нямат особена връзка със здравия смисъл, а произтичат от процедурите на обучение. Липсва му по-дълбока връзка между физическото и теоретичното, казва д-р Чен.

„Вярвам, че интелигентността не може да се породи без перспективата на физическото въплъщение“, твърди той.

Д-р Бонгард от Университета на Върмонт е съгласен с това. През последните няколко десетилетия той е разработил малки роботи, базирани на клетки на жаби, т.нар. ксеноботи, които могат да изпълняват основни задачи и да се движат в околната среда. Въпреки че ксеноботите изглеждат много по-малко впечатляващо от чатботовете, които могат да пишат оригинални хайку, те може би са по-близо до вида интелект, който ни интересува.

„Присъединяването на тяло към мозъка съвсем не означава получаването на интелект, въплътен във физическия свят“, казва д-р Бонгард. “ Той трябва да може да се сблъсква със света и да наблюдава как светът се противопоставя на него“.

Той също така счита, че опитите да се определи мястото на изкуствения интелект във физическия свят са по-безопасни от алтернативните изследователски проекти.

Някои експерти, сред които и д-р Пирджанян, наскоро публикуваха писмо, в което изразяват загриженост относно възможността за създаване на изкуствен интелект, който би могъл безпристрастно да унищожава хора, за да постигне дадена цел (например ефективно производство на телбод), или да ги използва за нечисти цели (например кампании за дезинформация). В писмото се призовава за временно спиране обучението на модели, по-мощни от GPT-4.

Д-р Пирджанян отбелязва, че собственият му робот може да се разглежда като опасна технология в това отношение:

„Представете си, че имате доверен робот, който считате за член на семейството, но той неусетно ви промива мозъка“, казва той.

За да предотврати това, неговият инженерен екип е подготвил друга програма, която ще следи поведението на Moxie и ще сигнализира или предотвратява всичко потенциално вредно или объркващо.

Но всеки вид защита срещу подобни опасности ще бъде трудно да се вгради в големите езикови модели, особено когато те стават все по-мощни. Въпреки че много от тях, като например GPT-4, се обучават с човешка обратна връзка, което им налага известни ограничения, този метод не може да отчете всички сценарии, така че винаги съществува възможност тези защити да бъдат заобиколени.

Д-р Бонгард, както и редица други учени в тази област, счита, че писмото, призоваващо за спиране на изследванията, може да предизвика неоправдана паника. Но той е загрижен за опасностите, които крие нашата постоянно усъвършенстваща се технология, и е убеден, че единственият начин да се внуши на един изкуствен интелект, внедрен във физическия свят, дълбоко и изцяло да разбере собствените си ограничения, е да се разчита на метода на непрекъснатите проби и грешки при придвижването на робота в реалния свят.

„Започнете с опростени роботи“, казва той, „и когато те покажат, че могат да правят нещо безопасно, тогава им дайте повече ръце, повече крака, дайте им повече инструменти“.

Учените са на мнение, че е напълно възможно именно чрез добавянето на физически тела тела да възникне истинският изкуствен разум.