Може ли ядрена ракета да бъде спряна чрез кибератака? Китай разкри тайната тактика на САЩ left of launch

Хакването на китайската служба за времето се свързва с плановете на САЩ да осуетят изстрелването на ракетите още преди старта.

Китайското разузнаване заяви, че американската АНС в продължение на три години е провеждала киберкампания срещу Националния център за обслужване на времето в Сиан. Според версията на Пекин атаките са били насочени към системата за отчитане на точното време, която е необходима не само за гражданската инфраструктура като финансите, енергетиката и транспорта, но и за военните комуникационни канали и въоръжението.

АНБ не коментира доклада, но американските анализатори видяха в публикацията рядък намек за това как може да работи най-затворената част от американската противоракетна отбрана – концепцията „left of launch“, т.е. поразяване на заплахата преди изстрелването.

Под „left of launch“ се разбират действия, които биха прекъснали изстрелването, преди ракетата да напусне силоза или пусковата установка. Описанията, обсъждани от експертите, включват комбинация от кибератаки, електронна война, саботаж и операции на специалните сили – до сценарии, при които системата се срива или ракетата се унищожава при изстрелването. Такива подходи се разработват от поне десетилетие и са сред най-строго пазените тайни на американските военни програми, казва източникът. На директен въпрос как „left of launch“ ще бъде приложен в бъдещата система Golden Dome, генерал Майкъл Гетлейн, заместник-началник на космическите операции на американските космически сили, беше уклончив: не можеше да обсъжда подробности.

Китайският център в Сиан е свързан с навигационната система BeiDou, описана в текста като аналог на GPS, която разчита на повече от 35 сателита. За Народноосвободителната армия на Китай тя е гръбнакът на PNT – позициониране, навигация и синхронизация на времето, необходими на ракетните системи, прецизното насочване, контрола на траекторията и командването.

В статията се подчертава, че BeiDou уж осигурява точност от „сантиметри“ и е свързана с националната система за време. Теоретично, ако нападател получи достъп до тази верига от данни, той ще може не само да събира разузнавателна информация, но и да се намесва в параметрите на навигацията и синхронизацията, осигурявайки фалшиви стойности за насочване и контрол. В тази връзка китайските медии оприличиха контрола на времето като „контрол на сърдечния ритъм на съвременното общество“ и предупредиха, че намесата във времето може да засегне пазарите, енергийните мрежи, железопътните и военните системи.

Специалистът от Американския институт за предприемачество Тод Харисън отбелязва, че „най-добрият момент за поразяване на една ракета е преди тя да бъде изстреляна“, но това е изключително трудно да се направи поради разстоянията и риска от ескалация при превантивните действия. Той споменава подтискането на сензорите и комуникациите и кибератаките срещу системите за управление като „некинетични“ начини за прекъсване на „веригата на поразяване“ преди изстрелването. Той обаче уточнява, че ефективността на електронните намеси в бойна среда може да намалее, тъй като противникът се адаптира и търси обходни пътища.

В януарската заповед на Доналд Тръмп относно противоракетната отбрана изрично се посочва, че Golden Dome трябва да може да „поразява“ заплахите не само на походната и крайната фаза, но и преди изстрелването, както и на фазата на форсиране. Генерал Стивън Уайтинг, командир на Космическото командване на САЩ, заяви още през септември, че подобни способности ще бъдат „следващото поколение“ противоракетна отбрана, защото ракетите на противниците бързо стават по-точни и опасни. Той посочи увеличаването на броя на залповете в конфликта между Израел и Иран през последните 18 месеца и отделно подчерта риска от маневрирането на хиперзвуковите системи и хиперзвуковите средства по космическа траектория, като ги нарече дестабилизиращи. Според него, за да се „измести“ прехващането „наляво“, ще са необходими по-тясна интеграция на сензорите и по-сложни кибернетични възможности за въздействие върху целите преди изстрелването.

Привържениците на „Златния купол“ (Golden Dome) залагат на сензорите „отгоре“ и свързването им със сензорите на театъра на военните действия. Сътрудникът на фондация „Херитидж“ Робърт Питърс смята, че подобна интеграция би осигурила по-ранно разбиране, че противникът подготвя изстрелване, и след това би предоставила по-добра картина след изстрелването. Той обаче признава, че подготовката за изстрелване на ракетите с твърдо гориво в силозите, включително новите местоположения на повече от 350 китайски междуконтинентални балистични ракети в западната част на страната, ще бъде по-трудно да бъде забелязана предварително. От друга страна, мобилните междуконтинентални балистични ракети, които напускат тренировъчните си площадки, оставят следи, които са по-лесни за проследяване.

Авторите на материала привеждат и израелския пример като илюстрация на „left of launch“: твърди се, че преди юнския удар по три ирански ядрени обекта израелската армия е нанесла серия от удари по мобилните ракети, като ги е унищожила преди изстрелването им, както и е провела саботажни операции и е неутрализирала ракетни експерти. Успоредно с това американските специални сили също работят върху подобни подходи: генерал-лейтенант Шон Фарел, заместник-командир на Силите за специални операции, заяви, че командването проучва начини за „достигане до заплахите, преди те да се превърнат в заплаха“ – както по отношение на ракетите, така и на безпилотните самолети.

Темата за „left of launch“ се обсъжда в Пентагона от години. В текста се припомня, че още през 2014 г. ръководителите на ВМС и армията на САЩ предупредиха, че разходите за традиционната противоракетна отбрана стават „недостъпни“ и си струва да се разработят по-рентабилни начини за осуетяване на изстрелванията. През 2016 г. адмирал Уилям Гортни, командващ Северното командване на САЩ, изрично заяви пред Конгреса, че отбраната трябва да бъде допълнена с възможности за поразяване преди изстрелването и в началната фаза. Идеите включват мощни лазери на дронове или самолети, които да поразяват ракетата веднага след изстрелването, докато сегашните системи разчитат предимно на кинетични прихващачи – от Patriot и THAAD до наземните прихващачи в Аляска и Калифорния и морската система Aegis. Отделно от това се предвижда Golden Dome да получи за първи път прихващачи с космическо базиране, което ще разшири покритието срещу ракетни заплахи.

Индустрията също говори за „left of launch“, макар и в общи линии. Кенет Тодоров, бивш заместник-директор на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ, сега вицепрезидент на Northrop Grumman Missile Defence Solutions, е цитиран като един от представителите на компанията, която твърди, че има разработки „по цялата верига“ – от действието до изстрелването, до откриването, проследяването и оценката на пораженията. А Патриша Базилчик, ръководител на проекта за противоракетна отбрана в CSIS, подчертава, че „left of launch“ не е заместител на активната противоракетна отбрана, а набор от кинетични и некинетични мерки, които трябва да работят заедно с прехващането, за да помогнат на американските сили не само да реагират, но и да прекъснат предварително действията на противника.