Може ли Starlink да бъде изключен по време на война? Китай вече е пресметнал, но цената е плашеща

Когато руските сили нахлуха в Украйна в началото на 2022 г., една от първите стъпки на Киев беше да изпрати съобщение до Илън Мъск в X: Украйна се нуждае от сателитен интернет.

В рамките на няколко дни пристигнаха хиляди терминали Starlink, които възстановиха командването и контрола на бойното поле, въпреки усилията на Русия да прекъсне комуникациите.

Москва първоначално се опита да заглуши сигналите – и според някои информации успя донякъде. Но когато SpaceX тихо актуализира софтуера си и преконфигурира констелацията, много от руските заглушители заглъхнаха. Предимството на бойното поле се промени.

Този епизод предизвика шок във военните среди по целия свят – особено в Пекин.

Китайските военни анализатори спорят все по-малко за това дали Starlink може дори и теоретично да бъде заглушен, а повече за това как това може да изглежда в реален конфликт например в близост до Тайван. Задачата изглежда почти невъзможна: при такъв сценарий Тайван и неговите съюзници биха могли да разполагат със съзвездие от над 10 000 сателита, които да преминават от една честота на друга в реално време, да пренасочват трафика и да се защитават от радиосмущения.

На този фон китайските изследователи представиха може би най-подробния публичен модел на възможно противодействие на Starlink. В статия, публикувана в рецензираното списание Systems Engineering and Electronics, те стигат до заключението, че блокирането на мрежата в район, сравним с Тайван, е технически осъществимо, но само ако има наистина гигантски сили за електронна война.

Като основна пречка учените определят не мощността на сигналите и не силата на протоколите за криптиране, а динамиката на самата мрежа. Starlink непрекъснато се преустройва: орбиталните плоскости се променят, сателитите постоянно се преместват, някои се губят от зоната на видимост, други се появяват на хоризонта. За разлика от класическите сателитни системи, при които комуникацията се осигурява от няколко големи апарата в геостационарна орбита, Starlink се държи не като фиксирана цел, а като жив, движещ се организъм. Това създава изключителна несигурност за всяка армия, която би се опитала да следи, анализира или заглушава низходящия сигнал на такава мрежа за продължителни периоди от време.

Традиционните сателитни канали могат да бъдат заглушавани по сравнително прост начин, просто като се „надвикват“ от земята с по-силен заглушаващ сигнал. За Starlink тази логика вече не работи. Хилядите ниски земни орбити се движат бързо по небето и потребителският терминал никога не се „закача“ за един-единствен сателит. Той постоянно превключва между няколко, образувайки подвижна мрежа от маршрути в небето. Дори ако военните успеят да заглушат един канал за кратко време, връзката почти мигновено ще премине към друг, което прави изключително трудно устойчивото задържане на заглушителя.

Според изчисленията на екипа, ръководен от Ян, единственото реалистично противодействие е напълно разпределена система за заглушаване. Вместо няколкото мощни наземни станции, за което обикновено се мисли, е необходима съвсем различна архитектура: стотици или дори хиляди малки, но синхронизирани заглушители, издигнати във въздуха на дронове, балони или самолети. Заедно те трябва да образуват широка електромагнитна „завеса“ над района на военните операции, през която сигналите на Starlink ще проникват по-трудно.

В своя модел учените използват реалните орбитални данни на Starlink и поставят във виртуалното пространство мрежа от въздушни заглушители на височина около 20 километра. Всеки от тях излъчва шум с различна мощност, което доближава изчисленията до условията на реалната електронна война. Изследователите сравняват два вида антени: една с широк лъч, която покрива голяма площ, но разсейва голяма енергия, и една с тесен, по-мощен лъч, който изисква прецизно насочване. За всяка точка на земята е изчислено дали терминалът Starlink може да поддържа използваем сигнал, когато е изложен едновременно на смущения от различни посоки.

Изчисленията показаха, че за пълното потискане на Starlink в оптимален режим са необходими минимум 935 синхронно работещи платформи за електронна война на площ с размерите на Тайван – около 36 000 квадратни километра. Това предполага използването на сравнително мощни, но скъпи източници на излъчване от порядъка на 26 dBW и тесни антени с разстояние от около 7 километра. При преминаване към по-евтини предаватели с мощност 23 dBW и намаляване на разстоянието до около 5 километра, броят на въздухоплавателните средства ще трябва да се увеличи до около 2 000, без да се вземат предвид резервите за повреда на оборудването, влиянието на планинския терен и възможните бъдещи подобрения в системите за борба с радиосмущенията в самата мрежа Starlink.

Авторите подчертават, че резултатите им са предварителни: много технически подробности за терминалите на Starlink и техните алгоритми за борба с радиосмущенията остават затворени. Въпреки това моделът ясно показва как се е променила ролята на търговските сателитни мрежи в съвременната война. Опитът на други държави показва, че Starlink може да бъде критичен стълб на военните комуникации, и именно това кара Пекин да търси начини поне теоретично да лиши противника от такова предимство в случай на конфликт за Тайван. Но самата работа подчертава и обратната страна на въпроса: превръщането на Starlink в сляпа точка може да се постигне само с цената на колосална, скъпа и изключително сложна операция, изискваща хиляди въздушни платформи и най-високо ниво на координация.